Филип Шелби - Разплата

Той огледа преценяващо дългата редица от стелажи и наредените на тях метални касети. Зад всеки ъгъл един опитен снайперист би намерил удобна позиция. Знаеше също, че ако продължава да мисли единствено за възможните опасности, страхът ще го парализира.

— Това, което търсим, се намира на втория етаж, шестата редица от стелажи, в третата касета. Да се изкачим по стъпалата. Аз ще вървя напред. Ти ще ме прикриваш.

Смит се приведе и тръгна нагоре по стъпалата. Вече беше стигнал на четвъртото, когато Рейчъл реши да го последва. Стъпките по ламарината на стъпалата отекваха глухо в бетонните стени. Сърцето й изтръпна — стори й се, че пропускат нещо. Ако куриерът се криеше в засада някъде наблизо, можеше да се прокрадне безшумно зад гърбовете им.

Рейчъл вдигна дуло и го опря на парапета. Остана така неподвижна, отскочи назад и опря гръб о бетона, после внимателно продължи нагоре, без да се отлепя от стената, готова в следващия миг — ако отнякъде започне да се стреля — да се търколи надолу.

Смит стигна първата площадка и насочи своя „Мозберг“ надясно. Насочи го в тясното пространство между двата стелажа, в началото на втория етаж. После пристъпи една крачка. Нишата се оказа празна. Рейчъл се приближи към него, докато погледът й зорко обходи всичко наоколо, дори гредите високо горе, чак под тавана. Увлечена в огледа, едва не се сблъска в Логан, който внезапно се закова на място.

Отпред на всяка метална касета имаше ръчно изписан етикет с номера, с черен флумастер, а до него — лепенка с щрихкод, предназначен за електронно четене. Смит насочи пистолета си към най-долния ред и започна търсенето. Рейчъл чуваше шумоленето, докато пръстите му ровеха и отместваха картоните в касетата.

— Ето го!

Пръстите му опипаха още веднъж дъното на касетата. Рейчъл бързо погледна ръката му — цялата беше в прах.

— Не мисля, че тук някой е пипал скоро — промърмори Смит.

Все така предпазливо той изтегли касетата към себе си, нагласи я на рамото си, приклекна, за да е по-близо до пода, и полека я пусна долу.

— Ела. Твоите пръсти са по-тънки — прошепна той. — Провери и ти. Аз ще те прикривам.

Рейчъл му подаде пистолета си, след което коленичи до касетата. Вдигна капака. Слава богу, не беше завинтен. За миг се поколеба дали да не грабне цялата касета, с всички документи в нея, и да хукне към изхода.

„Не. Още е много рано.“

Бръкна под капака и внимателно опипа отвътре четирите ъгъла. Никъде не докосна проводник или сензор, който да задейства скрит детонатор. Но може да има някакъв капан откъм долната страна на касетата.

— Май че е чисто.

Смит й върна пистолета.

— Отмести се назад. На три метра.

Тя разбра какво се готвеше да направи той — да заеме позиция между нея и касетата, а едва тогава да повдигне капака. Ако ги очаква някакъв смъртоносен сюрприз, неговото тяло първо щеше да поеме удара на взривната вълна.

— Хайде, премести се — заповяда й той. — По-бързо.

От новата си позиция Рейчъл не можеше да вижда ръцете му, скрити под гръдния му кош. Започна да брои така, както я бяха учили в школата: хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три… Вече беше стигнала до хиляда и петнадесет, когато Смит се обърна с капака в ръце. Нямаше бомба.

Рейчъл отново се върна при него. Касетата беше наблъскана с папки, повечето от тях жълтеникавокафяви, но имаше и червени, и зелени сред тях. Бети им бе съобщила, че папката с данните за Норт била жълтеникава.

— Може той да е изпразнил касетата, да е свързал проводник към дъното, а после отново да е натъпкал всичко обратно — задъхано заговори тя. — И когато докоснеш тези папки…

— Бети сломена, че е белязала папката с червено мастило на етикета.

Ръцете му се плъзнаха между папките. Тя видя как отмести първата половина, после забави темпото, защото започна да проверява всеки етикет. Извади една папка. После още една.

Рейчъл се сепна, припомнила си, че да съзерцава как Смит си върши работа е не само излишно, но и опасно. Веднага вдигна глава, огледа се, плъзна поглед по всички рафтове наоколо, после още веднъж, но в обратната посока. Нещо в дъното привлече вниманието й. Стори й се, че там има нещо подозрително. Но се успокои — нямаше повод за тревога — след което вдигна очи нагоре, там, където стоманените греди се кръстосваха под покрива.

— Червеният белег на етикета!

Тя видя как пръстите му изчезнаха в папката.

— Нищо не напипвам… Ще я извадя. Отдръпни се.

Рейчъл изпълни нареждането му, но този път не толкова далеч, колкото преди малко. Смит изруга. Папката се оказа развързана. И празна.