Ю Несбьо - Фантом

— И? — сопнато попита Пран.

— Възможно ли е виолинът да се произвежда тук, в Норвегия, от човек с достъп до метадоновите таблетки, които произвеждате вие в Центъра?

Стиг Нюбак и Мартин Пран се спогледаха.

— Нашият център снабдява и други болници с метадонови таблетки и доста хора имат достъп до тях — обясни Нюбак. — Виолинът обаче е химия от висшия пилотаж. — Издуха шумно въздуха от бузите си. — Как мислиш, Пран? Имаме ли достатъчно капацитети в норвежките изследователски среди, та да синтезираме толкова сложно химично съединение?

Пран поклати отрицателно глава.

— Допускате ли нечий късмет да е проработил? — настоя Хари.

— Дотолкова, доколкото по време на композирането на „Немски реквием“ Брамс е разчитал на късмета си.

В стаята настъпи тишина. Дори приказливият Нюбак не се сещаше какво да добави.

— Е — Хари стана.

— Дано сме ти помогнали — Нюбак му протегна ръка над масата. — Поздрави Сабото от мен. Предполагам, още работи в дружество „Хафслюн“ и се грижи за електричеството в града?

— Нещо такова.

— И продължава да изпитва непоносимост към дневната светлина?

— По-скоро не понася да му досаждат.

Нюбак се усмихна колебливо.

На излизане от сградата Хари спря два пъти. Веднъж, за да надникне в пустата лаборатория, където бяха изгасили осветлението. Втория път — пред кабинета на Мартин Пран. От процепа над прага се процеждаше светлина. Хари натисна внимателно дръжката. Беше заключено.

Още с качването в наетата кола Хари погледна мобилния си телефон. Пропуснато повикване от Беате, но не и очакваният есемес от Исабел Скойен. Покрай стадион „Юлевол“ осъзна колко неподходящо време бе избрал за излизане от града. Точно сега хората с най-кратко работно време на света се прибираха по домовете си. Докато стигне до район Карихауген, му трябваха цели петдесет минути.

Сергей барабанеше нервно по волана. Работното му място се намираше в посока, противоположна на настоящото задръстване, ала в момента той се връщаше от нощна смяна. Автомобилите пълзяха към Карихауген едва-едва със скоростта на хладна лава. Провери името на полицая в Гугъл. Откри множество статии за успешно разнищени от него убийства. Този тип дори заловил сериен убиец в Австралия. Запомни факта, защото преди обяд гледа научнопопулярен филм за Зеления континент по „Animal Planet“. Разказваше се за интелигентността на крокодилите в Северната територия; за начина, по който изучават навиците на плячката си. Сутрин туристите с палатки обикновено отиват да донесат вода от близък билабонг. Минавайки по пътеката край езерото, те са в пълна безопасност, макар крокодилът да ги гледа оттам. Останат ли туристите още една нощ, на следващата сутрин ще се повтори същото. На сутринта след третото пренощуване обаче изобщо няма да видят крокодила. Той ще ги нападне изневиделица и ще ги повали във водата.

На снимките в интернет полицаят изглеждаше някак сконфузен. Явно не обича да го снимат или наблюдават.

Телефонът звънна. Андрей премина на въпроса без предисловия:

— Отседнал е в хотел „Леон“.

Андрей говореше на южносибирски диалект, по принцип груб и насечен, но той му придаваше мелодичност и мекота. Повтори адреса два пъти — бавно и отчетливо. Сергей го запомни.

— Супер — отвърна той, стараейки се да звучи ентусиазиран. — Ще попитам в коя стая е отседнал, ще се скрия в дъното на коридора, ще го издебна да излезе от стаята си и като тръгне към стълбите или към асансьора, ще го нападна в гръб.

— Лоша идея, Сергей.

— Защо?

— Не го нападай в хотела. Подготвен е да очаква атака в „Леон“ и ще бъде нащрек.

— Как така е подготвен? — сепна се Сергей.

Сергей мина в лявото платно зад кола под наем, докато Андрей обясняваше, че полицаят се свързал с двама от пласьорите и поканил Атамана в хотела. Положението отдалече смърдяло на капан. Атамана недвусмислено се разпоредил Сергей да изпълни поръчката извън хотела.

— Къде например?

— Причакай го на улицата пред хотела — посъветва го Андрей.

— Въпросът е къде да го направя ?

— По твой избор. Моят фаворит се нарича засада.

— Засада?

— Засадата винаги е печеливш ход, Сергей. И още нещо…

— Да?

— Копелето е надушило неща, до които не бива да припарва. Затова трябва да се действа бързо.

— Какво… ще рече това?

— Атамана не те пришпорва, но те призовава да не губиш ценно време. Най-добре до едно денонощие да си приключил. Ясно?

— Ясно — Сергей се надяваше Андрей да не го е чул как преглъща с мъка.