Ю Несбьо - Фантом

— Ето те и теб! — възкликна Нюбак.

Хари се обърна. На вратата стоеше прегърбен мъж в синя лаборантска престилка. Гледаше посетителя с присвити очи, дълбоко вкопани в черепа. Над високото му, възбледо чело висеше дълга черна коса. Хари дори не го беше чул.

— Това е Мартин Пран, един от най-добрите ни изследователи.

„Не, това по-скоро е Квазимодо — звънарят от «Парижката Света Богородица»“ — поправи го наум Хари.

— Какво установи, Мартин?

— Така нареченият виолин не е хероин, а вещество, което по състав напомня леворфанола.

Хари записа наименованието.

— А той какво представлява?

— Опиоидна атомна бомба — обясни Нюбак. — Мощно обезболяващо средство. Шест до осем пъти по-силно от морфина и три пъти от хероина.

— Сериозно?

— Абсолютно. При това действието му е два пъти по-продължително. Осем до четиринайсет часа. Три милиграма перорално — един и половина венозно — са достатъчни да поставят човешкия организъм под пълна упойка.

— Мхм. Звучи опасно.

— Не е толкова опасно, колкото си мислят хората. Умереният прием на хероин не е смъртоносен. Разрушителни последици има преди всичко формирането на зависимост.

— Така ли? А защо хероиновозависимите в този град мрат по-масово от мухи?

— Главно по две причини. Първо, хероинът се продава не в чиста форма, а с примеси, някои от които го правят токсичен. Ако например смесиш хероин и кокаин…

— … се получава спийдбол — довърши Хари. — Джон Белуши 55 55 Джон Белуши (1949-1982) — американски актьор, починал след инжекция със спийдбол. — Б.пр. .

— Лека му пръст. Другата най-честа причина за смъртта на наркоманите е, че хероинът потиска центъра на дишането. Сложиш ли си прекалено висока доза, просто спираш да дишаш. А с повишаването на толеранса към дрогата наркоманите увеличават дозата. Леворфанолът обаче не влияе на дихателния процес, нали, Мартин?

Квазимодо кимна, без да вдигне поглед.

— Мхм… По-силен от морфина, държи по-дълго, по-малка опасност от предозиране. Мечтата на всяко „дрОгарче“.

— Зависимост и цена — промърмори Звънаря.

— Моля?

— Наблюденията над пациентите ни показват, че развиват зависимост към леворфанола кажи-речи от раз — Нюбак щракна с пръсти. — Но при онкоболните имаме друг приоритет: да предотвратим появата на непоносими болки. Затова прилагаме леворфанола въпреки силно пристрастяващия му ефект — по специална терапевтична схема, разбира се. Производството и вносът на леворфанола обаче излизат много скъпо. Вероятно това е причината да не е сред опиатите за масова употреба.

— Пробата не е напълно идентична с леворфанола.

Хари и Нюбак се обърнаха към Мартин Пран.

— Съединението е модифицирано.

Пран вдигна глава. Хари забеляза в очите му неочакван пламък.

— По какъв начин? — поинтересува се Нюбак.

— Ще ми трябва време да го проуча по-подробно, но най-вероятно едната хлорна молекула е била заменена с молекула флуор. Това значително облекчава разходите по производството.

— Нещо като Дрезер?

— Възможно е — потвърди Пран с едва забележима усмивка.

— Божичко! — възкликна Нюбак и се почеса по главата с две ръце. — Който се е сетил, трябва да е гений или невероятен късметлия.

— Момчета, нещо изгубих нишката — обади се Хари.

— О, извинявай. През 1897 година Хайнрих Дрезер тествал фармакологично аспирина. През следващите дни продължил лабораторните опити да промени формулата му. Сменил една молекула тук, добавил друга там и — хоп! — лекарството започнало да се свързва с други рецептори в човешкия организъм. Единайсет дни по-късно Дрезер разполагал с ново вещество. До 1913 година го продавали като средство против кашлица.

— И как се казва това средство?

— Името произлиза от гръцката дума за „героиня“.

— Хероин.

— Именно.

— А покритието? — Хари адресира въпроса си към Пран.

— Нарича се дражирано покритие — намусено го поправи Квазимодо. — Какво по-конкретно те интересува?

Лицето му беше обърнато към Хари, но очите му се взираха в стената. Звяр, затворен в клетка, или стадно животно, което упорито отказва да приеме превъзходството на водача. Или човек с проблеми в общуването. Вниманието на Хари обаче привлече най-вече позата му — килнато дърво.

— Колегите от криминалистиката смятат, че кафявите частици в състава на виолина идват от стрито… дражирано покритие на таблетки, каквото използвате при производството на метадон тук, в Онкологичния център.