Ю Несбьо - Фантом

Той привлече вниманието ѝ, докато се приближаваше към бара. Тя го гледаше спокойно като човек, който смята за свое неотменимо право да гледа когото си иска. Хари застана пред нея с пълното съзнание за десетките чифтове очи, вперени в гърба му.

— Вие сте Исабел Скойен.

Явно възнамеряваше да го отпрати с някоя суха реплика, но се отказа и наклони глава.

— В подобни скъпарски ресторанти повечето посетители са известни лица. А… — подхвана тя, докато погледът ѝ бавно се спусна по Хари — кой сте вие?

— Хари Хуле.

— Изглеждате ми познат. Да не са ви давали по телевизията?

— Беше преди години. Тогава нямах… — той посочи белега на лицето си.

— А, вярно. Вие сте полицаят, който залови онзи сериен убиец, нали?

Пред Хари се простираха два пътя. Той избра осеяния с по-малко обяснения.

— Същият.

— И с какво се занимавате сега? — попита тя с безразличие, а погледът ѝ се плъзна над рамото му и се устреми към вратата. Същевременно нацупи силно начервените си устни и премигна няколко пъти — за загрявка. Явно ѝ предстоеше обяд с важна особа.

— С продажба на дрехи и обувки — отвърна Хари.

— Личи си. Стилен костюм.

— И вашите ботуши си ги бива. „Рик Оуенс“?

Изгледа го, сякаш съвсем бе забравила за присъствието му и чак сега го забелязва. Отвори уста да му отговори, но нещо зад гърба на Хари привлече вниманието ѝ.

— Е, моят познат пристигна. Може пак да се видим някой път, Хари.

— Мхм. Надявах се да поговорим малко повече.

Засмя се и се наведе напред:

— Харесвам напористи мъже, но в момента е едва дванайсет на обяд, не съм близнала капка алкохол и вече имам компания. Желая ви приятен ден.

И се отдалечи с потракващи токчета.

— С Густо Хансен сте имали афера, нали? — попита тихо Хари.

Макар и от три метра, Исабел Скойен го чу: гласът му бе улучил точната честота и преодолявайки шума от обувки, гласове и нежния тембър на Даяна Крол, прониза тъпанчетата ѝ. Тялото ѝ се скова от напрежение. Обърна се.

— Звънили сте му четири пъти в рамките на една вечер, последния път в два без двайсет и шест след полунощ.

Хари седна на една от високите табуретки пред бара. Исабел Скойен измина обратно трите метра и се надвеси над него. Червената шапчица и Вълка, стрелна се в ума на Хари. Само дето в ролята на Червената шапчица виждаше не Исабел Скойен.

— Е, какво искате, Хари? — попита тя.

— Всичко, което знаете за Густо Хансен.

Ноздрите на острия ѝ нос се размърдаха, величествените ѝ гърди се повдигнаха. Отблизо Хари забеляза черните пори по кожата ѝ — същински пиксели на комикс.

— Аз съм от малцината в този град, които се борят за оцеляването на наркоманите, затова съм и от малцината, запомнили Густо Хансен. Изгубихме го. Ужасна трагедия. Бяхме го поканили на среща в комитета РУНО и бях запаметила номера му в телефона си. Имам добър приятел с подобно име и при набирането често бъркам. Такива неща се случват непрекъснато.

— Кога го видяхте за последно?

— Дайте да уточним нещо, Хари Хуле — просъска тя, натъртвайки върху Хуле, и тикна лицето си пред неговото. — Ако съм ви разбрала правилно, не сте полицай, а търговец на дрехи и обувки. В такъв случай не виждам причина да разговарям с вас.

— За жалост обаче на мен много ми се ще да си побъбря с някого — Хари се облегна на плоча. — Ако вие откажете, ще се обърна към някой журналист. Те стават много словоохотливи, когато ги зачекнеш на тема звездни клюки.

— Звезда? — На устните ѝ разцъфна ослепителна усмивка, предназначена не за Хари, а за някакъв костюмар на вратата, който ѝ махна дискретно. — Аз съм само нищожна секретарка в администрацията, Хари. Две-три снимки във вестниците не те превръщат в звезда. Спомнете си колко бързо са забравили вас например.

— Но според мен медиите виждат във ваше лице изгряваща звезда.

— Дали? Дори да е така, и най-жълтите вестници се нуждаят от нещо конкретно, а вие разполагате само с някакво повикване. Такива грешки…

— … се случват всеки ден. Не всеки ден обаче… — Хари си пое лъх. Наистина беше дошъл с празни ръце. Затова трябваше да действа ва банк: — … кръв от група АБ с отрицателен резус-фактор се появява на две места при разследване на убийство. Един от двеста души е от тази кръвна група. Затова, когато заключението от съдебномедицинската експертиза гласи, че кръвта под ноктите на Густо е от група АБ, а вестниците пишат, че вие сте от същата, е нормално старите навици на един бивш детектив да проработят и да съберат две и две. Достатъчно е да поискам ДНК анализ, за да сме сто процента сигурни по кого са шарили ръцете на Густо непосредствено преди смъртта му. Съвсем прилично жълто заглавие, нали, госпожице Скойен?