Ю Несбьо - Фантом

— Не му стиска да отиде сам — изгрухтя Бернтсен.

— Получихме сведения за пристигнала голяма пратка жълто.

Мъжете пак започнаха да надигат бирите, но шефът на ОРГКРИМ хвърляше погледи към нас. Стараех се да говоря тихо и да не пропусна нищо:

— Складирана е в клуба в Алнабрю, но след два дни я пускат на улицата.

— Мирише ми на няколко ареста и малка акцийка — изгрухтя пак Бернтсен.

Чак сега разбрах, че всъщност така се смее.

— Това е — казах и си тръгнах.

Изминах няколко метра по улицата и някой ми извика да спра. И без да се обръщам, знаех кой ме е догонил. Бях го разбрал по погледа му, нали това ми е най-силната страна.

— Кой си ти? — попита той.

— Густо — вдигнах косата от очите си, за да ги вижда по-добре. — А ти?

За секунда той ме изгледа смаян, все едно съм му задал неприличен въпрос.

— Микаел — поусмихна се накрая.

— Здравей, Микаел. Къде тренираш?

Той се изкашля.

— А ти какво правиш тук?

— Нали вече казах: дойдох да предам нещо на Трюлс Бернтсен. Дай ми глътка от бирата си.

Странните бели петна по лицето му тутакси пламнаха.

— Ако си приключил с мисията си, предлагам да се омиташ — процеди той с накипял от ярост глас.

Срещнах погледа му. Зелените му очи хвърляха мълнии. Микаел Белман ми се видя толкова ослепително красив, че ми се прииска да сложа ръка на гърдите му, да погаля потната му, нагорещена от слънцето кожа; да усетя как мускулите му се стягат от изненада и възмущение: какво, по дяволите, си позволява този тип? Исках да стисна зърното на гърдата му с два пръста и да усетя как се втвърдява, да изпитам сладката болка, когато ме удари, за да защити доброто име и честта си. Микаел Белман. Връхлетя ме адски силно желание.

— Доскоро — махнах му.

Същата вечер ме осени прозрение как да постигна онова, което ти така и не си успял, татко. Защото ако се беше справил, нямаше да ме зарежеш, нали? Сетих се как да си възвърна душевното равновесие. Как да се превърна в човек. Как да стана милионер.

Слънцето блестеше толкова ослепително във фиорда, че Хари присви очи зад дамските си слънчеви очила.

Освен фейслифтинга в Бьорвика, градът си бе напомпал и бюста: на мястото на плоската скучна гръд до фиорда сега се издигаше нов квартал. Силиконовото чудо се казваше „Шувхолмен“ и изглеждаше скъпарски. Скъпи апартаменти със скъп изглед над фиорда, скъпи пристани за яхти, малки скъпи бутици, където продаваха само по една бройка от дреха, галерии с паркет, изработен от дървесина, добита в джунгла, за която дори не сте чували, и много по-забележителен от картините по стените. Зърното на едната силиконова бомба се казваше „Морско списание“ — не периодично печатно издание за лодки, а луксозен ресторант с цени, станали причина Осло да измести Токио от челното място в класацията за най-скъп град.

Хари влезе. Любезният метр д’отел го приветства с добре дошъл.

— Търся Исабел Скойен — Хари огледа заведението. Пукаше се по шевовете.

— На чие име е резервацията? — попита с усмивка метр д’отелът.

Явно тук всичко се запазваше предварително.

Когато се обади в общинската администрация, секретарката, на която Хари попадна, отказа да му съобщи в кой ресторант ще обядва Исабел Скойен. Хари обаче блъфира, че в момента я чака в „Континентал“ и се пита дали уговорката им не се е отменила. Секретарката се задъха панически: как така „Континентал“, нали обядът щял да се състои в „Морско списание“!

— Не знам — призна Хари. — Може ли да вляза и да я потърся?

Метр д’отелът видимо се колебаеше, докато оглеждаше костюма му.

— Ето, видях я — кимна Хари и тръгна към салона, без да е изчакал окончателната присъда.

Разпозна лицето и телосложението, защото беше разглеждал нейни снимки в интернет. Стоеше облакътена на барплота, обърната с лице към залата за хранене. „Навярно чака мъжа, с когото се е уговорила да обядва“, предположи Хари. Осанката на Скойен му напомняше поведението на актриса пред стотици зрители. В погледите на мъжете от близките маси намери потвърждение на впечатленията си. Остър като брадва нос разсичаше на две половини грубоватото ѝ лице, но без да я загрозява. Исабел Скойен спадаше към традиционните хубавици. „Великолепни“ — казват за тях другите жени. Гримираните ѝ в черно очи със студени сини ириси ѝ придаваха хищния вид на вълчица, смекчаван донякъде от прическата ѝ: руса кукленска грива, спускаща се на кокетни спирали от двете страни на почти мъжественото ѝ лице. Но всъщност най-силният магнит за мъжките погледи беше стройната ѝ атлетична фигура: широки рамене, закръглен ханш. Впитите черни панталони подчертаваха стегнатите ѝ мускулести бедра. Пищните си гърди дължеше или на пластичен хирург, или на сутиен с повдигащ ефект, или просто на природата. Проверката в Гугъл показа, че Исабел Скойен се занимава с дресировка на коне в собствена ферма, има зад гърба си два разтрогнати брака — единия с финансов магнат, преживял четири звездни мига и три фалита, — участвала е в Националния шампионат на Норвегия по спортна стрелба, изявява се като активен кръводарител, озовала се е в епицентъра на политически скандал, след като изритала свой съпартиец само защото бил „голяма мижитурка“, и обожава да позира пред обективите по време на филмови и театрални премиери. Накратко: жена и половина.