Ю Несбьо - Фантом

— Свързахте се с дежурната оперативна част.

— Намерих труп; адресът е…

Погледът на Хари падна върху листчето.

— Да?

Къде беше виждал такова?

— Ало?

Хари го вдигна. Най-отгоре, с големи букви, пишеше ПОЛИЦЕЙСКИ ОКРЪГ ОСЛО. Отдолу: ТОРД ШУЛЦ и дата. Значи преди три дни мъртвият пилот бе посетил полицейско управление или участък.

— Ало?

Хари затвори.

Седна.

Поразмисли.

За час и половина прегледа обстойно цялата къща. После избърса всички места, където смяташе за вероятно да е оставил отпечатъци, и свали найлоновата торбичка, която бе нахлузил, за да не падат косми от главата му. Според правилника отпечатъците и ДНК профилите на всички детективи и полицейски служители с достъп до местопрестъпления се съхраняваха в базата данни и ако криминалистите откриеха следи от него, за пет минути щяха да разберат, че Хари Хуле е бил в жилището на убития. Иначе резултатът от щателния обиск се свеждаше до три пликчета кокаин и четири бутилки контрабанден алкохол. Опасенията му се потвърдиха: не откри никакви улики.

Излезе, качи се в колата и потегли.

Полицейски окръг Осло.

Работата се оказа още по-дебела.

Паркира в центъра, поседя в колата, вторачен през предното стъкло, и след малко набра Беате.

— Здрасти, Хари.

— Две неща. Първо, ще те помоля за услуга и второ, ще подам анонимен сигнал за поредния мъртвец по случая „Густо Хансен“.

— Току-що ми съобщиха същото.

— Значи знаете? — озадачи се Хари. — Методът се нарича „жук“, или „бръмбар“ на руски.

— За какво говориш?

— За тухлата.

— Каква тухла?

— Я по-добре ти ми кажи какво имаш предвид — пое си дъх Хари.

— Гойко Тошич.

— Кой е той?

— Нападателят на Олег.

— И?

— Открили са го мъртъв в килията му.

— Как…? — Хари се вгледа във фаровете на насрещен автомобил.

— В момента изясняват обстоятелствата. Най-вероятно се е обесил.

— Обесил го е някой друг. Убили са и пилота.

— Какво?

— В момента трупът на Торд Шулц се намира в къщата му в комплекса към „Гардермуен“.

Беате отговори след две секунди:

— Ще докладвам в дежурната част.

— Добре.

— А другото?

— Моля?

— Нали щеше да ме молиш за услуга?

— А, да — Хари изрови листчето от джоба си. — Ще можеш ли да провериш в дневника с посетители, допуснати в Управлението, кого е посетил преди три дни Торд Шулц?

Мълчание.

— Беате?

— Да. Сигурен ли си, че искам да се набърквам в този случай, Хари?

— Сигурен съм в обратното.

— Гледай си работата.

Хари затвори.

Хари остави колата в закрития паркинг в Квадратурата и тръгна към „Леон“. Подмина някакъв бар. Музиката от отворената врата му напомни за вечерта, когато пристигна в Осло; за предразполагащата покана на „Нирвана“ — „Come as you Are“. Краката му сами изминаха пътя и чак пред барплота в тунелообразното заведение той се усети, че е влязъл. На табуретките седяха полуизлегнати трима клиенти. Така се бяха разложили, че приличаха на приятели, събрали се да почетат покойник, но забравили да се разотидат от месец насам. Докато развиваше коркова тапа от тирбушон, барманът погледна Хари с красноречивото неизречено послание „или поръчвай, или върви по дяволите“. Три големи татуирани готически букви опасваха широкия му врат: ЕАТ.

— Какво да бъде? — извиси глас той, за да надвика Кърт Кобейн, който приканваше Хари да отиде при него като приятел, като приятел. Като стар враг.

Хари навлажни мигом пресъхналите си устни. Огледа тирбушона в ръката на бармана: максимално опростен модел с къса спирала, предназначена само за силна и обиграна ръка, но затова пък пробива корка в дълбочина едва с няколко завъртания и изваждането на тапата става отведнъж. Хари забеляза и друго: тапата в дланта на бармана беше осеяна с дупки, явно многократно пробивани с тирбушона. Значи тук не сервираха вино. А какво? В огледалото зад бармана видя деформираното си лице. Ала не само той имаше изкривен образ, а и всички призраци. Торд Шулц току-що се бе присъединил към тях. Погледът на Хари се плъзна по рафта и подобно на ракета с топлинно насочване откри безпогрешно целта: стария враг „Джим Бийм“.

Кърт Кобейн пееше, че няма пистолет.

Хари се прокашля. Само едно.

Ела такъв, какъвто си, и не, нямам пистолет.

Поръча.

— А? — извика барманът и се наведе напред.

— „Джим Бийм“.

Нямам пистолет.

— Какъв джин?

Хари преглътна. Кобейн повтори думата „memoria“. Макар да беше слушал тази песен стотици пъти, досега си мислеше, че Кобейн пее „the more нещо си“.