Ю Несбьо - Фантом

Memoria. In memoriam. Къде беше виждал този надпис? На надгробна плоча?

Забеляза движение в огледалото. В същия миг телефонът му започна да вибрира в джоба.

— Какъв джин? — извика пак барманът и остави тирбушона върху плота.

Хари извади телефона си: Р, примигваше на екранчето. Вдигна.

— Здрасти, Ракел.

— Хари?

Някой мръдна зад гърба му.

— Какъв е този шум, Хари? Къде си?

Той стана и бързо тръгна към изхода. Навън вдиша жадно напоения с автомобилни газове, но все пак свеж въздух.

— Какво правиш? — попита Ракел.

— Чудя се накъде да тръгна: наляво или надясно. А ти?

— Тъкмо ще си лягам. Да не си пил?

— Какво?

— Чу ме. Аз теб — също. Винаги познавам по гласа ти, когато си стресиран. По музиката съдя, че си отишъл в някой бар.

Хари си извади цигара. Пръстите му трепереха.

— Радвам се, че се обади, Ракел.

— Хари?

— Да? — той запали цигарата.

— Ханс Кристиан уреди да преместят Олег в сигурен арест някъде в Източна Норвегия. Точното му местоположение се пази в строга тайна.

— Не е зле.

— Той е свестен мъж, Хари.

— Изобщо не се съмнявам.

— Хари?

— Тук съм.

— Ако реша да подхвърля фалшиви доказателства и да поема вината за убийството, би ли ми помогнал?

— Не — Хари дръпна от цигарата.

— Защо?

Вратата зад Хари се отвори, но не се чуха отдалечаващи се стъпки.

— Ще ти звънна от хотела, Ракел. Става ли?

— Разбира се.

Той затвори и се затича по улицата, без да се обръща.

Сергей проследи с поглед тичащия през улицата мъж. Видя го да влиза в „Леон“.

Изпусна го на косъм. Първо в бара, после — навън.

Сергей още стискаше еленовата дръжка на ножа в джоба си, а острието прорязваше подплатата. На два пъти пропусна удобен момент да го сграбчи за косата с лявата си ръка, а с дясната да му пререже гърлото. На живо полицаят се оказа по-висок, но това едва ли би създало сериозно затруднение.

Нищо не би могло да осуети намерението му. Защото със смъкването на пулса си Сергей усещаше предишното спокойствие, което силният страх му бе отнел. Отново изпита радост от предстоящото изпълнение, от сливането с историята, вече разказана върху тялото му.

Сергей беше открил мястото, където да издебне полицая от засада, както го бе посъветвал Андрей. В погледа на полицая, прикован в бутилките, Сергей видя трескавия блясък в очите на баща си след излизането му от затвора. Сергей щеше да се превърне в крокодила от билабонга; в умния хищник, който знае, че подтиквана от жаждата си, плячката ще мине отново по същия път. Затова е нужно само да чака.

Проснал се на леглото в 301-а стая, Хари бълваше дим към тавана и слушаше гласа ѝ от телефона:

— Правил си и много по-лоши неща от подхвърляне на фалшиви доказателства. Защо тогава се противиш? Защо отказваш да го направиш заради любим човек?

— Пиеш бяло вино.

— Как разбра, че не е червено?

— По гласа ти.

— Обясни ми защо не искаш да ми помогнеш.

— Трябва ли?

— Да, Хари, трябва.

Той изгаси цигарата си в празната чаша от кафе на нощното шкафче.

— Защото за мен, бивш полицай, многократно престъпвал закона, той все пак означава нещо. Много откачено ли звучи?

— Продължавай.

— Законът е оградата, която сме построили на ръба на пропастта. Всяко престъпление подрива тази ограда и сме длъжни периодично да я укрепяваме. Виновникът следва да си плати.

— Не, не виновникът, а някой . Някой трябва да понесе наказанието, за да разбере обществото, че убийството е недопустимо. Всеки жертвен агнец дава своята лепта към укрепяването на оградата.

— За теб законът е кухо понятие, което изпълваш със значение според собствената си угода. Но нали си юрист, наясно си с тази материя по-добре от мен.

— Аз съм преди всичко майка, Хари; правото просто ми осигурява препитание. А ти? Полицай ли си? В това ли се превърна: в роботизиран роб на мравуняка и поклонник на чужди възгледи? Там ли си, Хари?

— Мхм.

— Какво ще ми отговориш?

— Защо според теб се върнах в Осло?

Пауза.

— Хари?

— Да?

— Извинявай.

— Не плачи, Ракел.

— Добре. Извинявай.

— Няма защо да ми се извиняваш.

— Лека нощ, Хари. Аз…

— Лека нощ.

Хари се събуди. Беше чул нещо, което заглуши трополенето от собствените му стъпки по коридора, докато бягаше от лавината. Погледна часовника: 01:34. Силуетът на вертикално изправения корниз напомняше лале. Хари стана, отиде до прозореца и погледна надолу. Съборената кофа за смет, чието дрънчене го бе изтръгнало от кошмара, още се търкаляше по асфалта. Хари облегна чело о студеното стъкло.