Ю Несбьо - Фантом

Той се взираше в халката. Ето, и тя го потвърди.

— Именно. Единствен съм… — бавно повтори той.

Не: интуицията му никога не го подвеждаше. Хари се изправи.

— Чакай! Не съм приключила!

— Така е добре.

— Трябват ти чисти дрехи. Вониш на мръсотия, пот и кръв.

— Преди важни битки монголите се мажели с животински екскременти — обясни Хари, докато си закопчаваше ризата. — Ако искаш да ми услужиш с нещо, чаша кафе би била…

Мартине го изгледа обезсърчено, поклати глава и излезе.

Хари извади мобилния си телефон.

— Да? — Клаус Туршилдсен звучеше като зомби.

На заден план се чуваха детски писъци.

— Обажда се Хари Хо. Една последна услуга и никога повече няма да те тормозя, Туршилдсен. Искам да провериш няколко наземни станции. Трябва ми информация къде е бил засичан вечерта на дванайсети юли мобилният на Трюлс Бернтсен с постоянно местожителство някъде в Манглерю.

— Не можем нито да определим местоположението му с точност до квадратни метри, нито да възстановим движението на телефона…

— … минута по минута. Всичко това ми е пределно ясно. Просто се постарай, доколкото е възможно.

Мълчание.

— Това ли е всичко?

— Не, има още едно име — Хари затвори очи и се опита да извика в паметта си надписа на кабинета в Онкологичния център. Първо промърмори името под носа си, после го произнесе отчетливо на събеседника си.

— Записах го. Какво разбираш под „никога повече“?

— Никога повече.

— Добре. Още нещо…

— Да?

— Вчера от полицията звъниха да искат номера ти. На твое име няма официално регистриран.

— Използвам китайски номер. Защо им трябва?

— Май искат да го следят. Какво става?

— Сигурен ли си, че искаш да разбереш, Туршилдсен?

— Не — отвърна онзи след кратка пауза. — Като открия нещо, ще ти се обадя.

Хари натисна червената слушалка. Осмисли положението. Издирваха го. Въпреки че срещу номера му никъде не бе вписано неговото име, полицаите не бяха вчерашни. Ще проверят входящите и изходящите повиквания на Ракел и ще забележат повтарящия се китайски номер. Телефонът щеше да го издаде. Хари реши да се отърве от него.

Когато Мартине се върна с чаша димящо кафе, Хари отпи две глътки и направо я попита дали ще му услужи с телефона си за две денонощия.

Тя го изгледа с прямия си неопетнен поглед и се съгласи: в случай че той внимателно е обмислил стратегията си.

Хари кимна утвърдително, взе малкия ѝ червен апарат, целуна я по бузата и отнесе чашата си долу в кафенето. Около пет от масите вече се бяха настанили посетители, а на вратата напираха още ранобудници. Хари седна до свободна маса и прехвърли най-важните номера от китайската си реплика на айфон. После изпрати есемес на близките си с информация за новия си, макар и временен, номер.

Подобно на повечето хора, и наркоманите са непредвидими. Ала в едно отношение действат доста предсказуемо. Оставяйки китайския си айфон на една от свободните маси във „Фюрлюсе“, Хари знаеше какво ще се случи с него. Отиде до тоалетната и когато се върна, от телефона нямаше следа. Беше се отправил на пътешествие, което полицията щеше да проследи с помощта на сигналите, постъпващи в наземните базови станции.

Хари излезе от кафенето и се спусна по улица „Тьойен“ към квартал „Грьонлан“.

По склона пред него се зададе полицейски автомобил. Той машинално наведе глава, извади червения телефон на Мартине и започна да „разговаря“, за да не изглежда подозрително, че закрива лицето си с ръка.

Патрулката го подмина. През следващите няколко часа се налагаше непрекъснато да стои нащрек и да се спотайва. Но повече го вълнуваше друго: Хари разполагаше с нещо конкретно. Беше си осигурил отправна точка.

Трюлс Бернтсен зъзнеше като куче под наръч елхови клонки.

Цяла нощ случилото се непрекъснато се нижеше пред очите му като на филмова лента. Лицето на Лакомеца отстъпва предпазливо заднешком, повтаряйки „Успокой топката, Бернтсен“, сякаш отправя молба за примирие, докато двамата държат оръжията си един срещу друг. Лице на лакомец. Шофьорът в лимузината пред гробището в Стария град. Човек на Дубай. Навеждайки се да издърпа тялото на едрия си колега, прострелян от Трюлс, Лакомеца предизвестено свали пистолета. Бернтсен разбра, че онзи е готов да рискува живота си, но не и да изостави другаря си. Бивш командос, бивш полицай — при всички случаи човек, който държи на честта. Едрият простена. Значи не го беше убил. Трюлс изпита едновременно облекчение и разочарование. Не попречи на Лакомеца да изправи ранения на крака и да го изведе оттам. Докато двамата се влачеха по коридора към задния изход, се чуваше как кръвта жвака в обувката на едрия. След като те излязоха, Трюлс нахлузи балаклавата и хукна навън. Профуча покрай рецепцията, метна се в сааба и дойде тук, защото не смееше да се прибере у дома. Това тайно скривалище му осигуряваше безопасност. Тук никой не би могъл да го открие. Само той знаеше за това място в Манглерю и идваше тук, когато искаше да я види.