Ю Несбьо - Фантом

Предположение номер едно: „пробитото“ ченге е Трюлс Бернтсен. Позицията му в ОРГКРИМ му позволява да обслужва интересите на Дубай, ако е на хранилка при него.

Предположение номер две. Беате е проверила резултата от кръвната проба и системата е дала съвпадение с ДНК профила на Трюлс Бернтсен. Затова Беате отказваше да издаде предварителното заключение, преди да се е уверила сто процента в правотата на подозренията си. Защото все пак става въпрос за човек от редиците на полицейската гилдия. Ако тази версия действително се потвърди, значи по някаква причина в деня на убийството ноктите на Густо са се впили в кожата на Трюлс Бернтсен.

Тук идваше най-сериозното възражение, подкопаващо достоверността на тази версия. Ако действително Бернтсен е работел за Дубай и е получил поръчка да ликвидира Хари, защо онези гангстери се появиха изневиделица и се опитаха да очистят и двамата? Нима е възможно, при условие че ги е изпратил Дубай, да възникне такова разминаване между тях и Бернтсен? В такъв случай или обслужват интересите на различни групировки, или просто не са съгласували действията си. Дали неуспешната координация не се дължеше на самоволните действия на Бернтсен, решил да попречи на Хари да предостави в полицията доказателствата, иззети от гроба на Густо, и така да го разобличи?

Чу се подрънкване на ключове. Вратата се отвори.

— Добро утро! — изчурулика Мартине. — Как се чувстваш?

— По-добре — излъга Хари и си погледна часовника.

Стрелките показваха шест сутринта. Той отметна настрани вълненото одеяло и спусна краката си на пода.

— Медицинският ни кабинет не е пригоден за нощувки. Легни, за да ти сменя превръзката.

— Благодаря ти, че ме подслони, но пак те предупреждавам: никак не е безопасно да ми осигуряваш укритие, затова още сега си тръгвам.

— Легни, казах!

Хари я погледна, въздъхна и се подчини. Затвори очи. Чуваше как Мартине отваря и хлопва чекмеджета, дрънчи с ножици и шишенца. От долния етаж долиташе шумът от първите пристигащи за деня посетители в кафене „Фюрлюсе“.

Докато Мартине размотаваше импровизираната превръзка около врата му, Хари набра Беате. Включи се записано съобщение, в което тя молеше обадилия се да обясни съвсем накратко защо я търси. Бийп.

— Знам, че кръвта е на бивш детектив от КРИПОС — подхвана Хари. — Дори да получиш потвърждение от Съдебна медицина, не бързай да го разгласяваш. Не е достатъчно да издействаме заповед за арест. Разбуним ли кошера, рискуваме „гнилата ябълка“ да унищожи доказателствата по целия случай и да се покрие завинаги. Затова предлагам да го арестуваме на друго основание, та да си осигурим спокойствие. Например за проникване с взлом и убийство в рокерския клуб в Алнабрю. Ако не греша, Олег и въпросният тип са се опитали да ограбят клуба. Олег е съгласен да свидетелства. Затова те моля да изпратиш по факса снимка на Трюлс Бернтсен, настоящ детектив в ОРГКРИМ, до адвокатската кантора на Ханс Кристиан Симонсен, за да я покаже на Олег.

Хари затвори, пое си дъх и усети как му прилошава. Извърна се; стомахът му се сви в мъчителен спазъм.

— Боли ли? — попита Мартине, докато почистваше раните по врата му с тампон, напоен в спирт.

Хари поклати глава и посочи отворената бутилка.

— Съвсем забравих — Мартине веднага завинти капачката.

Хари се усмихна сконфузено. По челото му избиха капчици пот.

— С годините не го ли преодоля? — попита тихо тя.

— Кое? — дрезгаво попита Хари.

Мартине не отговори.

Погледът на Хари заподскача между кушетките в търсене на нещо, все едно какво, само и само да го отвлече от натрапчивите мисли. Очите му спряха върху халката, която Мартине свали и остави на кушетката, преди да се заеме с почистването на раната. Двамата с Рикард бяха женени от няколко години, по пръстена се забелязваха резки — за разлика от гладката повърхност на халката на Туршилдсен от „Теленур“. Хари усети как изведнъж го втресе. Корените на косата го засърбяха. Дали заради избилата пот, или по друга причина?

— От истинско злато ли е? — попита Хари.

Мартине положи чист компрес и започна да навива бинта.

— Това е халка, Хари.

— Е, и?

— От истинско злато е, разбира се. Никой, независимо колко е беден или стиснат, не купува фалшив венчален пръстен.

Хари кимна. Сърбежът продължаваше. Космите на тила му настръхнаха.

— Аз купих точно такъв — отрони той.

Мартине се засмя.

— Значи си единственият в целия свят, Хари.