Ю Несбьо - Фантом

Разбира се, не обелих и дума пред Олег.

Прекарах цял ден в подготовка на речта ми и ѝ се обадих.

Ирене тъкмо се бе прибрала от тренировка. Зарадва се, че чува гласа ми. Излагах ѝ идеята си в продължение на час. След като приключих, тя се разплака.

Следващата вечер отидох да я посрещна на гарата. Тя слезе от влака от Тронхайм и ме прегърна през сълзи.

Толкова млада. Толкова всеотдайна. Толкова безценна.

Както вече споменах, през живота си не съм обичал човешко същество. Навярно единствено чувствата ми към Ирене са били сравними с обич, защото тогава бях на косъм да се разцивря и аз.

През открехнатия прозорец на стая 301 Хари чу как църковната камбана проехтя единайсет пъти във вечерната дрезгавина. Болките в тила и врата поне го държаха буден. Стана от леглото, избута стола до стената така, че да седне с лице към вратата, и се отпусна на него с карабината в скута.

От рецепцията поиска по-силна крушка, защото тази в стаята му изгоряла, и чук, за да закове два гвоздея, стърчащи от прага. Щял да се справи сам, не му трябвала помощ. Сам смени слабата крушка в коридора точно пред вратата на стаята и отпори прага с помощта на чука.

От мястото си щеше да види сенки под вратата, в случай че се появят неканени посетители.

Изпуши няколко цигари. Провери дали пушката е заредена и изпуши останалите в кутията. Камбаната удари дванайсет пъти.

Телефонът звънна. Обади се Беате. Вече разполагала с копия на четири от петте списъка, подготвени от патрулите, които прочесали района около „Блиндерн“.

— Последният патрул току-що е предал списъка си в ОРГКРИМ.

— Благодаря ти. Взе ли пликчетата от Нина?

— Да. Поръчах на Съдебна медицина да се заемат незабавно с тях. В момента изследват кръвта.

Мълчание.

— И? — попита Хари.

— Какво?

— По гласа ти познавам, че ми спестяваш нещо, Беате.

— ДНК анализ не се прави за няколко часа, Хари; понякога отнема…

— … дни, докато се получи окончателният резултат — довърши Хари.

— Точно така. Засега разполагаме само с предварително заключение.

— А то гласи…? — Хари чу стъпки в коридора.

— Съществува поне петпроцентова вероятност да е погрешно.

— Но вече сте изготвили предполагаем ДНК профил и си получила съвпадение в базата данни, нали?

— Предварителните резултати се използват само за да се изключат евентуални лица.

— С чий профил съвпаднаха данните?

— Не искам да давам предположения, преди…

— Хайде де.

— Мога да ти кажа само, че кръвта не е на Густо.

— И?

— И не е на Олег.

— Супер — Хари беше задържал дъха си. — Ами…

Над пода пред вратата се просна сянка.

— Хари?

Той затвори. Вдигна карабината и зачака. Човекът отвън почука три пъти. Хари продължи да дебне. Сянката не се отмести. Хари се прокрадна на пръсти до стената, за да не се окаже на пътя на евентуално изстреляни куршуми. Плъзна се към вратата и погледна през шпионката.

Мъжът пред стаята стоеше с гръб.

Под късото му яке се виждаше, че от задния му джоб виси нещо черно, навярно шапка. Не носеше колан. Ръцете му се спускаха плътно покрай тялото. Ако беше въоръжен, оръжието не висеше на кръста му, а на гърдите или от вътрешната страна на прасеца. Но нито едното, нито другото изглеждаше особено вероятно. Мъжът се обърна с лице към вратата и почука повторно — този път по-силно. Хари притаи дъх, оглеждайки деформираното му от шпионката лице. Струваше му се познато. Силно издадена напред долна челюст. Почеса се под брадичката с карта, провесена на врата му. Приличаше на идентификационна карта, каквито полицаите носят по време на арест. По дяволите! Нима бившите колеги на Хари бяха изпреварили Дубай?

Хари се поколеба. Ако този тип беше дошъл със заповед за задържане, значи, със сигурност имаше и разрешително за обиск. След като го е представил на рецепцията, са му дали универсален ключ за всички стаи. Хари добре прецени плюсовете и минусите. Тихо опря карабината зад гардероба и отвори вратата.

— Кой си ти и какво искаш? — попита той, докато погледът му обхождаше коридора.

— Леле на какво приличаш, Хуле! — възкликна онзи. — Може ли да вляза? — вдигна картата си.

— Трюлс Бернтсен — прочете Хари. — Ти не работеше ли за Белман?

— И продължавам. Той ти праща много поздрави.

Хари отстъпи и пусна Бернтсен да влезе пръв.

— Уютничко — отбеляза полицаят.

— Сядай — Хари посочи леглото, а самият той се разположи на стола пред прозореца.