Ю Несбьо - Фантом

— Дъвка? — предложи Бернтсен и протегна пакетчето.

— Ще ми изпопадат пломбите. Какво искаш?

— Дружелюбен както винаги — Бернтсен избухна в грухтящ смях, нави една лентовидната дъвка на руло, отвори уста — или по-скоро дръпна долното си чекмедже — и набута дъвката вътре.

Хари наблюдаваше зорко движенията на Бернтсен, погледа му, преценяваше интонацията и миризмата. Трюлс изглеждаше спокоен, но в осанката му Хари долавяше нещо заплашително. Държеше дланите си обърнати нагоре, не правеше резки движения, ала очите му събираха данни, преценяваха ситуацията, подготвяха нещо. Хари вече се разкайваше, задето остави карабината зад гардероба. В момента липсата на разрешително за притежание на оръжие беше най-малкият му проблем.

— При огледа на разкопания гроб на Густо Хансен в Западното гробище открихме кръв по ризата на трупа. ДНК анализът показа, че е твоя.

Хари наблюдаваше как Бернтсен най-старателно сгъва станиоловата опаковка на дъвката. Хари си спомни по-подробно що за птица беше този Бернтсен. Спрягаха го с прозвището Бийвъс. Дясната ръка на Белман. Едновременно глупав и умен. И опасен. Влошена версия на Форест Гъмп.

— Не знам за какво говориш — отвърна Хари.

— Не знаеш, значи — въздъхна Бернтсен. — Може системата да е отчела данните погрешно. Облечи се набързо да те закарам до Управлението. Там ще вземем нова кръвна проба.

— Издирвам момиче на име Ирене Хансен.

— Да не е погребана в Западното гробище?

— От лятото се води в неизвестност. Несъща сестра на Густо Хансен.

— Това е ново за мен. Така или иначе, ще се наложи да ме придружиш до…

— Виж я — Хари извади снимката на семейство Хансен от джоба на сакото си и я подаде на Бернтсен. — Трябва ми малко време. После ще ви обясня защо съм предприел всичко това. Обещавам след четирийсет и осем часа да се явя в Управлението.

— Четирийсет и осем часа — промърмори Бернтсен, докато разглеждаше снимката. — Хубав филм. Ник Нолти и онзи негър… Макмърфи?

— Мърфи.

— Да. Той изведнъж изгуби таланта си на комик. Не ти ли се струва странно? Имаш дарба и в един прекрасен ден откриваш, че си я изгубил. Според теб как ли се чувстват такива хора, Хуле?

Хари погледна Бернтсен. Приликата с Форест Гъмп започна да избледнява. Трюлс вдигна снимката срещу светлината и примижа съсредоточено.

— Познаваш ли я отнякъде?

— Не — Бернтсен му върна фотографията, надигна се леко от леглото — явно шапката в задния джоб го убиваше, — и я премести в джоба на якето си. — Хайде да тръгваме към Управлението, пък там ще обсъдим гратисния срок — най-небрежно подхвърли Бернтсен.

Тонът му обаче го разобличи в очите на Хари. Защото у него вече се бе загнездило подозрение. Щом Беате не беше получила окончателен резултат от проба, дадена за спешен анализ, как Бернтсен вече е успял да се сдобие със заключение за кръвта по ризата на Густо? Хари забеляза и друго. Докато Трюлс преместваше предполагаемата шапка в джоба на якето си, Хари видя, че това всъщност е балаклава, каквато е носел и екзекуторът на Густо — по спомените на Олег.

Тези размисли мигом го доведоха до „пробитото“ ченге.

Значи лакеите на Дубай пак бяха изпреварили полицията?

Погледът на Хари се плъзна крадешком към гардероба. Нямаше време да се опитва да се добере до пушката, защото по коридора затрополиха стъпки. На двама души — единият явно много едър, защото дървената подова настилка скърцаше под тежестта му. Стъпките спряха пред вратата. По пода пред прага се плъзнаха сенките на два чифта разкрачени крака. Имаше вероятност тези мъже да са полицаи — колеги на Бернтсен — и да идват, за да арестуват Хари. Но съдейки по жаловитите стонове на дъските, Хари се досещаше кого да очаква: исполина, който го гони през парка „Фрогнер“.

— Да тръгваме — подкани го Бернтсен, застана пред Хари и уж случайно се почеса по гърдите под ревера. — Двамата с теб ще се поразходим.

— Май ще си имаме и компания. Подкреплението ти пристигна.

Хари посочи сенките под прага. Между двата чифта крака се появи още една сянка — издължена и права. Трюлс проследи ръката на Хари. По лицето му се изписа искрена изненада, каквато типове от рода на Бернтсен просто не могат да изиграят. Явно „гостите“ не бяха негови хора.

— Отмести се от вратата — прошепна Хари.

Трюлс престана да дъвче дъвката и го погледна.

Трюлс Бернтсен предпочиташе да държи своя щаер в презраменен кобур, смъкнат така, че пистолетът да е прилепнал към гърдите му. По този начин човекът, застанал срещу него, не може да види оръжието. Бернтсен осъзнаваше, че опитен детектив като Хари Хуле, изкарал специализация във ФБР в Чикаго, веднага ще забележи издутина по дрехите на обичайните места за носене на оръжие. Не че Трюлс очакваше да използва пистолета, но се чувстваше по-спокоен, като го взе; предохранителни мерки. Ако Хари окаже съпротива, ще го изведе от хотела с щаера, опрян дискретно в гърба му, и с балаклавата, нахлузена на главата, та потенциални свидетели да не могат да опишат човека, видян с Хуле непосредствено преди той да изчезне от лицето на земята. Беше паркирал сааба в странична пресечка и дори строши единствената улична лампа, за да не се вижда регистрационният номер. Петдесет хиляди евро. Беше решил да действа поетапно, да гради камък по камък. Ще си вдигне къща в Хьойенхал — с изглед към тяхната. С изглед към нея.