Ю Несбьо - Фантом

Хари Хуле му се видя по-дребен от колоса, когото помнеше. И погрознял. Блед, грозен, мръсен и изтощен. Занемареният му външен вид улесняваше задачата на Трюлс Бернтсен. Затова когато Хуле шепнешком му нареди да се отмести от вратата, Трюлс Бернтсен първо се ядоса. Сега ли намери Хуле да му пробутва разни детски номера? После обаче Бернтсен разпозна интонацията на полицай, надушил опасност. В критични ситуация служителите на реда не изпадат в емоционални изблици, нито драматизират, а просто съобщават нужното с неутрален хладен тон, и то така, че да се избегнат всякакви недоразумения. И да се повишат шансовете за оцеляване.

Почти машинално Трюлс Бернтсен направи крачка встрани.

В същия миг горната част на вратата влетя в стаята.

Завъртайки се на 180 градуса, Бернтсен заключи, че дулото трябва да е скъсено, та оръжието да нанесе такива поражения от толкова малко разстояние. Посегна с ръка към пазвата си. Ако кобурът висеше на обичайното си място и Бернтсен не носеше яке, щеше да го извади много по-бързо, защото дръжката щеше да стърчи навън. Но сегашното положение на оръжието, прилепнало към тялото му, го забави.

Трюлс Бернтсен се хвърли заднешком към леглото, издърпа пистолета и изпъна ръка напред. В същия миг вратата поддаде. Зад гърба му издрънча стъкло. После нов изстрел заглуши всичко. Грохотът изпълни ушите му. В стаята се разбушува снежна виелица.

На вратата видя силуетите на двама мъже. По-едрият вдигна пистолет. Главата му почти опираше в рамката на вратата. Двуметров исполин. Трюлс дръпна спусъка. После пак. Усети опияняващия откат и още по-опияняващото съзнание, че този път всичко се случва наистина. Не му пукаше какво ще последва. Великанът се олюля, сякаш да отметне перчема си, отстъпи назад и изчезна. Трюлс отмести пистолета към другия. Той стоеше неподвижно. Около него летеше перушина. Трюлс го взе на мушка, но не натисна спусъка. Вече го виждаше по-ясно. Лице на лакомец. В съзнанието на Трюлс такива физиономии имаха саамите, финландците и руснаците.

Мъжът спокойно вдигна пистолет пред себе си. Пръстът му легна на спусъка.

— Успокой топката, Бернтсен.

От гърлото на Трюлс Бернтсен се откъсна продължителен рев.

Хари падаше. Докато оловният дъжд се сипеше над него, той, навел глава и превил гръб, заотстъпва заднешком към прозореца. Стъклото първо оказа отпор, но после сякаш се сети, че е чупливо, и поддаде.

И Хари полетя в нищото.

Времето спря. Все едно пропадаше към морско дъно. Ръцете му се мятаха в инстинктивен опит да спрат въртенето на тялото, полетяло в обратно салто. През нервните връзки в мозъка му се стрелнаха недовършени мисли: ще се приземи на глава; извади късмет, че няма завеси. Видя голата жена отсрещна, обърната с краката нагоре.

После потъна в нещо меко. Празни кашони, стари вестници, мръсни памперси, кутии от мляко, мухлясал хляб от хотелската кухня, филтри с утайка от кафе.

Докато лежеше възнак в отворения контейнер, върху него се посипа дъжд от разтрошени стъкълца. От прозореца на стаята му припламнаха искри. Огън от дулото на оръжие. Възцари се невъобразима тишина, сякаш изстрелите идваха от телевизор с изключен звук. Монтажната лента се беше разлепила. От раните шуртеше кръв. И в миг на безумие му се прииска да не мърда оттук. Да затвори очи, да заспи, да се остави на унеса. Сякаш не той, а друг човек, когото наблюдаваше отстрани, се изправи, прекрачи ръба на контейнера и хукна към портата в дъното на двора. Отваряйки я, чу бесен рев от прозореца. Изскочи на улицата, подхлъзна се върху капака на шахта, но успя да се задържи на крака. Чернокожа жена в тесни дънки му се усмихна по навик и издаде кокетно устни, ала бързо схвана ситуацията и отвърна поглед встрани.

Хари тичаше. Реши този път да бяга докрай — докато го хванат.

Надяваше се гонитбата да не продължи дълго.

Междувременно смяташе да се придържа към природата на плячката: да бяга до последен дъх, опитвайки се да отърве кожата, да удължи живота си с няколко часа, няколко минути, няколко секунди.

Сърцето му се разблъска опърничаво, а той се разсмя, докато пресичаше улицата пред нощен автобус. Хукна към Централната гара.

Хари беше заключен. Току-що се събуди и установи този факт. На стената над него висеше плакат на човек с одрана кожа, а до него — красиво резбована дървена фигура, представляваща разпънат на кръст мъж с изтичаща кръв.

Извърна се на кушетката и се опита да продължи оттам, докъдето бе стигнал вчера. Поднови опитите си да обозре цялостната картина. Разполагаше с множество точки, но още не бе успял да ги свърже. Всъщност бе определил местоположението на точките предимно на базата на предположения.