Маркъс Зюсак - Аз съм пратеникът

Не мога да не се съглася. Така е. И внезапно ми хрумва, че през; цялото време съм бил с убеждението, че правя услуга на тази жена,; като прекарвам Коледа с нея.

Но когато излизам навън в черния си костюм, си давам сметка;: че е тъкмо обратното.

На мен ми е оказана чест, а старата дама винаги ще си бъде великолепна.

- Към къщи ли? - пита приятелят на Одри, когато се връщам в таксито.

- Да, ако обичаш.

Сядам отпред и той се опитва да завърже разговор. Явно му се иска да поговори за нея, макар че аз бих предпочел да не го прави.

- Значи, с Одри сте приятели от години, така ли? - пита той.

Гледам таблото.

- От много години - казвам.

- Обичаш ли я?

Прямотата на въпроса ме сварва неподготвен, още повече че, едва сме започнали разговора. Преценил е, предполагам, че пътят; ще е кратък, и иска да извлече максимума, което е разбираемо.

- Е? - пита той.

- Какво?

- Не се прави на ударен, Кенеди. Обичаш ли я, или не?

- А ти как мислиш?

Той потърква брадичката си и не казва нищо.

- Въпросът не е аз дали я обичам - казвам. - Ти искаш да знаеш; тя дали те обича. Горкият човек е сащисан и не знае как да реагира.

- Така ли е? - питам аз.

- Ами...

Виждам, че съвсем се е объркал, и решавам, че заслужава все пак някакъв отговор.

- Тя не иска да те обича - казвам му. - Не иска да обича НИКОГО. Животът й никак не е бил лесен. Тя мрази единствените хора, КОИТО някога е обичала.

Спомням си тийнейджърските ни години. Тя беше постоянно наранена и се кълнеше, че ще приключи с това. Че няма да го допусне повече.

Той не казва нищо. Гледам го и си мисля, че е хубав. По-хубав от мен. Има кротки очи и силна челюст. Бакенбардите му придават вид на супермодел.

Мълчим през оставащата част на пътя, но когато стигаме, той проговаря:

- Тя те обича, Ед...

Поглеждам го.

- Но иска теб.

Там е проблемът.

- Заповядай.

Подавам му парите, но той отблъсква ръката ми.

- Ще те черпя едно возене.

Аз обаче правя втори опит и този път той ги взема.

- Не ги слагай при другите - предлагам му. - Днес е редно да поработиш за себе си. Няколко мига мълчим, преди да сляза.

- Приятно ми беше да си поговорим - казвам и си стискаме ръцете. - Весела Коледа, Саймън.

Вече е Саймън, а не приятелят на Одри, нали така?

Прибирам се и заспивам на дивана, както съм в черния костюм и морскосинята риза. Весела Коледа, Ед.

В деня след Коледа съм на работа и навестявам Бърни в киното на "Бел Стрийт".

- Ед Кенеди! - възкликва той, като ме вижда. - Май ти хареса, а?

- Не е това - казвам. - Трябва ми помощта ти, Бърни.

Той тутакси се приближава и пита:

- Какво мога да направя за теб?

- Нали разбираш от филми?

- Разбира се. Можеш да гледаш който...

- Не, не. Кажи ми всичко, което знаеш за тези заглавия. - Изваждам асото купа, макар че мога да ги кажа наизуст. - "Куфарът"; "Кет Балу" и "Римска ваканция".

Бърни реагира мигновено.

- "Римска ваканция" го имам, но другите два не. - И ме засипва с факти. - "Римска ваканция" се смята за един от най-добрите филми на Грегъри Пек. Заснет е през 1953 година от режисьора Уилям Уайлър, създателя на знаменития "Бен Хур". Действието се развива във великолепния Рим. Изумителна е ролята на Одри Хепбърн, която по настояване на Грегъри Пек получава същия хонорар като него. Той казва, че ще стане за посмешище, ако не й платят същите пари - толкова силно е изпълнението й. Това се потвърждава, когато тя получава "Оскар" за ролята...

Всичко това е изстреляно със скоростта на картечница, но аз се хващам за една дума.

Одри, мисля си.

- Одри - казвам.

- Да. - Той ме поглежда, объркан от невежеството ми. - Да,. Одри Хепбърн. В тази роля е велико...

Не, само не казвай великолепна, моля се. Тази дума е на Мила.

- Одри Хепбърн! - почти изкрещявам. - Какво можеш да ми кажеш за другите два?

- Имам тук един каталог - обяснява Бърни. - Още по-голям от онзи, който ти показах миналия път. В него могат да се намерят кажи-речи всички филми, снимани някога. Актьори, режисьори; оператори, музика и какво ли не още.

Той ми носи дебелата книга и ми я подава.

Най-напред "Кет Балу". Стигам до него и зачитам на глас.

- Една от най-известните роли на Лий Марвин...

Спирам, защото съм открил каквото търся. Връщам се и го прочитам отново. - Лий Марвин.

Минавам на "Куфарът".

Щом го намирам, най-напред прочитам имената на актьорите т| режисьора. Режисьор е някой си Пабло Санчес. Същата фамилия носи и Ричи.

Вече имам трите имена.