Том Кристенсен - Драконът

Холтедал се канеше да се обърне, за да си върви. Замръзваше. Но държавният секретар го спря, като го хвана за ръката.

– Утре ще разберем дали видеата идват от компютъра на това момче. Но двамата, които са проникнали в дома на тази жертва на малтретиране, също са задържани. Слушаш ли ме, Кристер?

Холтедал погледна раздразнено държавния секретар.

– Слушам те.

– Те знаят кой е влязъл с взлом и са изслушали първото момче.

– Да, ѝ?

– Били са двама суданци.

– Не ми казвай, че...

– Напротив. Малка примка може да се нахлузи около вратовете ни, Кристер. А и някой може да се опита да я затегне. Принудени сме да направим нещо.

Далайла и Йоаким си взеха по душ, след като бяха делили спалните. Хенрик и Йоаким спаха в отделни легла в едната спалня, а Далайла прекара нощта на двойното легло в другата спалня. След това отвориха всички прозорци в апартамента.

Хенрик не искаше да се къпе нито под душа, нито във ваната. Приблизително от момента, в който се настаниха в жилището, той беше седял с дистанционно в ръката пред големия плосък екран в едно оградено място във всекидневната.

Седеше там, докато Йоаким се къпеше и сменяше ризата си, все още седеше там, когато Йоаким се прибра от разходка, по време на която беше открил магазин за хранителни стоки и беше купил три торби с покупки.

Докато Йоаким подреждаше покупките, чу Далайла да използва сешоара за коса в банята. Когато приключи, прегледа шкафовете в кухнята, за да се ориентира. Отвори кенче кока-кола, сложи две сладки със стафиди в една купа и ги занесе във всекидневната.

Хенрик седеше с гръб. Йоаким все още носеше сакото. Раницата седеше до момчето през последните няколко часа. Музикално видео с една пълзяща Бионсе блещукаше от екрана. Звукът беше едва доловим.

Йоаким отиде при Хенрик и седна при него. Остави шишето и подноса на пода пред него.

– Помислих си, че на теб ти се... – Млъкна, когато видя изражението на детето. Следи от засъхнали сълзи, течащ нос, червени, подпухнали очи.

Хенрик не гледаше в екрана. Мислите му бяха на съвсем различно място.

– Ей, не... – Йоаким обгърна раменете му с ръка.

Реакцията беше напълно неочаквана. Хенрик се хвърли, почти сякаш Йоаким го беше залял с много вряла вода. Момчето веднага започна да рита с крака шишето и подноса, а сладките се разхвърчаха към стената. Таблата се разби на парченца, когато се удари в крачетата на стоманения статив, върху който стоеше плоският екран. А напитката протече по паркета.

Йоаким първо го погледна изненадано, след това шокирано и накрая нещо просто се случи – той не успя да го предотврати. То просто изригна. Йоаким бързо се изправи и се втренчи в мъничкото телце пред себе си, което все още риташе и махаше с ръце около себе си.

Йоаким се наведе напред, хвана го здраво за коленете и започна да го тегли към дивана. Засили го нататък, надвеси се над него и го стисна за лицето.

– Престани веднага! – изкрещя той, докато държеше лицето му между дланите си. – Това минава всякакви граници. А сега ще се стегнеш, Хенрик! Не мога да търпя подобно поведение, разбираш ли?

Хенрик демонстративно затвори отново очи, докато с присвито сърце се мъчеше да махне ръцете на Йоаким от себе си.

– Повече такива неща не искам да виждам! Търпението ми вече се изчерпа! Разбираш ли какво ти казвам?

Йоаким забеляза с отчаяние, че лицето, което държеше в ръце, постепенно започваше да придобива все по-червен цвят и сълзи се стичаха от силно стиснатите очи. Пусна момчето и бавно застана на колене до дивана. Изведнъж Йоаким се почувства изтощен, изнурен и отпаднал.

Хенрик се извърна на една страна, с гръб към Йоаким, заравяйки лице в шепите си.

Йоаким наведе глава и затвори очи, докато чуваше хълцането на Хенрик. Ръцете на мъжа стояха безпомощно върху бедрата му. Чувстваше се като в капан. Нямаше представа какво да прави.

Чу, че Далайла влезе в стаята, но не смееше да погледне нагоре. Тя се приближи към тях и седна на крайчеца на дивана, точно до главата на Хенрик. Йоаким усети сладък аромат от шампоан за коса. Вдигна очи към нея.

Тя положи ръка на рамото му.

– Остави на мен, Джо – успокои го тя. – Моля те. Отиди да си починеш.

Йоаким безпомощно кимна и стана.

Когато мъжът се изправи, тя вече се беше обърнала към Хенрик. Внимателно го погали, докато тихичко тананикаше – някаква мелодична поредица от звуци.

Йоаким поседя прав няколко секунди и видя, че Хенрик вече дишаше по-спокойно и че напрежението в тялото му беше на път да изчезне. След това с тежки стъпки той се насочи към спалнята, легна на леглото си и веднага заспа.