Том Кристенсен - Драконът

Мартин кимна и преглътна.

Руар се вторачи в него с присвити очи, изпълнени с раздразнение. Мускулите на челюстите му се движеха ритмично.

Тримата влязоха в стаята, която изведнъж стана много тясна и мъничка. Полицайката застана пред другите и хвърли поглед към монитора му. На стартовата страница беше отворен "MSN" [38] "MSN" (The Microsoft Network) е колекция от сайтове и услуги, предоставяни от Microsoft. . Това беше и страницата, която се появи на плоския екран точно сега.

– И ти имаш добър компютър – каза тя и кимна към екрана. Наведе се напред и погледна хард диска, който бръмчеше върху бюрото. Заради всичките вентилатори, които той беше монтирал след ъпгрейдването, нивото на шума се беше повишило значително.

Мартин потъна във въртящия се стол.

– Попитайте го – насърчи ги Руар и хвърли към жената бърз поглед, – много бих искал да знам дали той е извършил нещо нередно.

Хане Мьорк изгледа изпитателно доведения баща на Мартин.

– Може ли да се успокоим малко? – попита единият пазител на реда.

Мартин кимна.

Двамата полицаи седнаха един до друг върху разхвърляното легло. Руар остана прав.

– Ти и един твой приятел – започна Хане Мьорк, – името му е Андреас. – Тя се усмихна. – Преди няколко дни сте ходили у Ян Халворшен, нали така?

Мартин вдигна рамене и започна да си хапе долната устна.

– Отговаряй като хората – ядоса се Руар.

Мартин отказа да го погледне. Вместо това сведе поглед надолу към пода.

– Бъдете така любезен – каза полицаят и погледна към Руар. – Позволете ни да си свършим работата.

Руар отчаяно поклати глава.

– Няма да стане, ако го галите с перце – възпротиви се той. – Вие поне трябва да знаете колко много проблеми той... – И отново стисна устни, като още веднъж поклати глава.

Мартин изви ръце, потрепери, не искаше да погледне в очите никого от тях. Единственото, което се чуваше ясно и отчетливо, беше бръмченето на хард диска. Обикновено този звук въобще не му правеше впечатление.

– Мартин – продължи Хане Мьорк, – може ли да ме погледнеш?

Мартин вдигна очи.

– Ти и Андреас сте били в дома на Ян преди няколко дни, така ли е?

Момчето отново сведе погледа си надолу.

– Може би. Не си спомням...

– Не си ли го спомняш добре, а? Разбрах, че вие не сте ходели там толкова често и че дори е било рядкост приятели да му отидат на гости. Когато вие сте отишли там, той е бил сам у дома. Майка му е била на работа. Трябва да се е случило веднага след училище. Сега сети ли се?

– Да.

– Хубаво. Може ли да ни разкажеш малко по-подробно какво правихте там?

Отново това неприятно бръмчене от компютъра.

– Ян, ти и Андреас – подкани го полицаят след няколко секунди. – Какво сте правили в дома на Ян?

Мартин хвърли поглед към доведения си баща. Той стоеше там, сега не чак толкова червен над носа и със скръстени ръце, олюлявайки се от едната страна на другата. Изглежда сякаш всеки момент щеше да експлодира.

– Гледахме едно видео и такива неща – отвърна тихо Мартин.

– Аха – отвърна Хане Мьорк – и какво друго?

Мартин вдигна рамене.

– Отговаряй веднага! – внезапно изкрещя Руар.

– Ай, ай, ай – изненада се пазителят на реда и стана. С една голяма крачка той изведнъж се оказа рамо до рамо с Руар. Полицаят стърчеше с почти една глава над него. – Успокойте се сега.

– Така няма да го накарате да каже каквото и да било – ядоса се Руар. – Истината ви казвам. Това момче така лъже, че чак носът му е започнал да расте.

Полицаят направи половин крачка назад, докато гледаше към Руар.

– Добре – прекъсна го Хане Мьорк. Тя отново насочи погледа си към Мартин. – да не хабим прекалено много време за това. Ти очевидно нямаш да ни разкажеш кой знае какво, правилно ли разбирам, Мартин?

Мартин не отговори. Той предпазливо надзърна към Руар.

– В такъв случай имам само един-единствен въпрос към теб, Мартин – заяви Хане Мьорк.

– Да?

– Ние много бихме искали да вземем с нас твоя компютър, да го вземем назаем за няколко дни. – Тя посочи бръмчащата стоманена кутия върху бюрото. – Нямаш нищо против, нали?

Министърът на развитието Кристер Холтедал стоеше пред кабинетите на тераса "Виктория" и вдишваше от свежия следобеден въздух след дългия работен ден в офиса. Въпреки че беше късен май, все още ставаше хладно веднага след като слънцето залезеше. Той се обърна и погледна през прозорците към рецепцията. В същия момент Фритьоф Мьоселв изникна и направи движение с ръката си, за да покаже, че е забелязал шефа си.