Том Кристенсен - Драконът

Един миг по-късно и двамата бяха вън.

– Студеничко е, а? – заговори Холтедал и потрепери. Не носеше палто, само сако, а онова, което само преди един момент на усещане беше свежо, сега беше леко неприятно. Или може би той се разтрепери, защото Фритьоф го беше помолил за тази разходка веднага след като се мръкна? Какво им пречеше да поговорят на закрито в кабинета?

Поеха по площада в посока към улица "Хенрик Ибсен" и парка с двореца от другата страна.

– Имал си срещи с полицията – заяви Холтедал. – Предполагам, че има какво да разкажеш?

Фритьоф Мьоселв беше провел доста разговори с полицията в течение на деня, докато Холтедал, както обикновено, беше зает с безкрайна поредица от срещи. Тези срещи понякога приличаха на болест – една трескава борба. Привидно разумни хора, които използваха безкрайно много време, за да разкажат, че няма какво да кажат, или дори по-лошо – които повтаряха онова, което последният беше казал, и нямаха нищо интересно за съобщаване, което да представят на "ПауърПойнт" с помпозни, превзети фрази.

Спряха на червения светофар при пешеходния надлез. Точно пред тях стоеше млада двойка, която също чакаше. Когато светна зелено, те бързо преминаха по зебрата и стигнаха до алеята към площада на двореца. Забавиха хода си, когато вече нямаше други пешеходци наблизо.

– Имаше представител и от агенция "Полицейска сигурност" на мястото на срещата – започна Фритьоф Мьоселв. – За щастие, при този случай комуникацията с полицията работи.

Холтедал бързо се усмихна. Както и повечето други, той също беше наясно, че отношенията между отделните звена на полицията и агенция "Полицейска сигурност" не винаги са еднакво добри. Те не посещаваха офисите си.

– Едно от впечатленията, до което стигам отново, е, че в това дело всъщност ние не сме с особено висок приоритет, така да се каже. – Той погледна към шефа си над кръглите си очила. – А също така леко се чудя колко да опитваме... Може би Ферен също не е ...

– Само ми разкажи как върви делото – прекъсна го Холтедал.

Чакълът изхрущя под подметките им. Сега те виждаха пазачите, които стояха на пост в малките арки пред двореца точно пред тях.

– Първо на първо, Йоаким Жаклин го няма.

– Какво имаш предвид? Как така "го няма"? "Няма го" като "изчезнал е"?"

– Да. Дал е писмено обяснение на бившата си съпруга, че е потънал вдън земя с техния син Хенрик за неопределено време, дръж се здраво, "за да го опознае по-добре", както очевидно ѝ е написал в едно писмо. Бившата му жена, разбира се, е предала във връзка с това писмото на полицията, която е отишла у Йоаким и е инспектирала апартамента му.

Но той е бил съвсем празен.

– И е нямало нищо?

– Не, нито мебели, нито нещо друго. Бил празен и почистен.

– И те нямат представа къде се намира Йоаким Жаклин?

– Не. А... Не знам дали изобщо ще вложат някакви особени ресурси, за да го открият. Както представителят на агенция "Полицейска сигурност" каза: "Мъжът е излежал своето наказание и досега не е показал с нищо, че разполага с укрити средства."

Холтедал се загледа замислено пред себе си.

– А видеата?

– Там има развитие. И именно това е, което тревожи...

Холтедал спря и се втренчи нервно в държавния секретар.

– Да?

Фритьоф Мьоселв също се спря. Стояха лице в лице.

– Малко е сложно, но ще се заема да ти го обясня стъпка по стъпка. Едно 15-годишно момче преживява нощ, в която двама души нахлуват с взлом в стаята му. Те се опитали да го заставят да им разкаже за някакви видеа, които трябва да е качил в YouTube...

– Не е истина.

– Сега идва и по-лошото. Двамата влезли с взлом са взели със себе си хард диска, когато са изчезнали, така че не можем да го инспектираме. – На челото на Фритьоф Мьоселв се появи бръчка от тревога и той премигна бързо няколко пъти. – Междувременно разследването показва, че въпросното момче по всяка вероятност няма общо с видеото, а един от приятелите му го е качил – от неговия компютър, без първият да е бил уведомен за това. Той най-вероятно е бил нещо като жертва на малтретиране.

Фритьоф Мьоселв за момент задържа устата си затворена, докато един мъж със златен ретрийвър на каишка премина покрай тях.

– Другото момче, което може да е направило тази лудория или лоша шега, или каквото е там, е било изслушано от полицията. Но той мълчи и се страхува. Междувременно полицаите са сложили ръка на компютъра му. На път са да проверят съдържанието на този компютър, докато ние седим и си говорим .