Том Кристенсен - Драконът

Неговият продължителен принос за населението в Судан – първо през всичките години в "Църковна помощ за хората в нужда" и след това като независим посредник и организатор на безброй проекти за помощ – бяха направили Ферен известен в много среди. Но за първи път преди пет години той се прочу след като в "ЕнЕрКо" [8] "ЕнЕрКо" е норвежка радио-и телевизионна компания, собственост на правителството и най-голямата обществена медийна организация в Норвегия. бяха направили двучасова документална програма за него и живота му. Филмът скоро бе изпратен във всички скандинавски държави. След това интересът и натискът толкова нараснаха, че той се видя принуден да назначи сътрудник, за да се заеме със запитвания от норвежки и чуждестранни медии. А парите от акциите по събиране на средства и организациите за помощ започнаха да валят в много по-голяма степен, отколкото преди. И може би най-важното от всичко – норвежките власти, както бюрократите, така и политиците го забелязаха. Изведнъж всички пожелаха да помогнат. Също и тези, които живееха от известността си. През последните години нямаше и един-единствен добре познат човек на изкуството или актьор, който да не е бил на посещение в Хартум или да не се е появявал сред бурни аплодисменти, идващи от журналисти от пресата при едно или друго събитие. Така се заинтригуваха и младежи, и техните младежки сдружения. Неговата организация, "Световна помощ за хората в Судан" – "СПХС", се бе превърнала в главния стълб при работата за подпомагане на тази страна. И политиците, както новите, така и оттеглили се, се редяха на опашка, за да си осигурят място в парламента. Той се видя принуден да сменя правителството регулярно, за да успее да задоволява търсенето.

Посланик Клаусен застана в средата на стаята и силно заръкопляска с ръце.

– Госпожи и господа! Ще трябва да ви помоля най-сърдечно да се преместите навън, в градината. Време е за вдигането на флага, песните и речите!

Изля се дъжд от аплодисменти и хората се размърдаха.

Един час по-късно, когато всички формалности бяха приключили, дойде ред на игрите за деца и бе сервирана храна за празнично настроеното множество под формата на наденички и доматени хапки, Ферен се настани на сянка на голямата тераса до съпругата на посланика. Загледаха се към моравата пред плувния басейн, където настроението беше хубаво, а играещите деца надаваха викове и писъци. Някои от тях дори си бяха облекли бански и играеха в басейна.

Ферен чукна чашата си в нейната. В чашата си имаше леденостудена вода, докато жената на посланика продължи да пие от наполовина пълната си чаша шампанско. Горещината там все още беше силна, но не и неприятна. Ферен виждаше, че се бяха образували сенки от алкохол около блестящите ѝ очни ябълки.

– Идвате ли тази вечер? – каза Ингри и отпи от високата, тънка чаша с малки перли от вътрешната страна.

В 20:00 часа същата вечер, както винаги на националния празник посланикът и съпругата му даваха прием в резиденцията, този път с представители на суданското правителство, назначени в други посолства и бизнесмени от целия свят. Това беше подходящата възможност за норвежците, които желаеха да запазят своята локална мрежа, както и да създадат нови, важни контакти.

– Да, много благодаря, ще дойда.

Тя се наведе леко към него и заизучава лицето му.

– По мое мнение трябва да обмислите дали да не работите по-малко, Арве. Вие сте блед и извинете ме, че го казвам, но изглеждате отпаднал. – Тя бързо се усмихна. – А аз си мислех, че проектът ви за болницата е минал като по вода!

– А вашето бюро за дизайн, как върви с него?

Тя се засмя кокетно.

– Много по-добре, след като поръчките започнаха да валят.

Той опря лакът на декорираната бяла стена, която обграждаше терасата, и се обърна към нея. Тя имаше такова въздействие върху него, каквото никоя друга жена нямаше. Беше пищна, нежна, настъпателна, винаги говореше директно и ясно и излъчваше сладникав аромат, който караше гърлото му да се пълни със слюнка. Той си пое дълбоко дъх през носа с надеждата, че ще може да поеме още от нея. Може би тази близост, която тя излъчваше, в комбинация с разстояние и недостижимост, го караха да се чувства по този начин? Или пък беше очакването на отговорите на всичко, което той не знаеше за нея и за което с удоволствие би попитал, но му се струваше прекалено лично и интимно? Включително и това дали беше вярваща християнка.

– Надявам се, че се забавлявате.