Том Кристенсен - Драконът

Отиде в домашния си кабинет и седна зад бюрото. Включи компютъра, влезе в имейл адреса си в Интернет, където започна нов криптиран мейл, и написа:

До: olav@etterforskning1.no

Тема: Нова задача

Моята асистентка, име: ДАЛАЙЛА ТАХА, изчезна от Хартум преди три дни. Бих искал да започнете издирването ѝ в хотели и места за нощувка в областта на Осло (с приоритет са евтините). Мисля, че се намира в някой от тях. Най-вероятно тя използва истинското си име (паспорт, кредитна карта), а не псевдоним. Използвайте ресурси за толкова бърз резултат, колкото е възможен.

Прилагам нейна снимка.

Голяма вероятност има да е в контакт с ѝ. Те се познават.

Ако я откриете, веднага ме уведомете къде еия наблюдавайте, докато не ви изпратя следващо съобщение. ОК?

Задача ѝ. продължава според инструкциите в предишния мейл.

Ф.

Намери една от снимките, която бе записана на хард диска на Далайла – една, на която тя седеше с широка усмивка зад тясното си бюро в офиса и я копира като прикачен файл в мейла. След това прочете внимателно написаното два пъти и го изпрати. Изчака, докато не получи потвърждение, че мейлът и всички прикачени файлове са успешно изпратени. След това изключи компютъра, стана бавно, с длани, притиснати към повърхността на масата, за свое облекчение не усети никаква болка в гърба, изгаси светлината и отиде в банята, за да се приготви за лягане.

Когато малко по-късно отиде в спалнята, коленичи до леглото, както правеше обикновено, постави ръцете си сгънати по ръба на дюшека и наведе глава.

"Благодаря ти, Господи – промърмори той и затвори очи, – благодаря ти, че получих като подарък живота си, благодаря, че си ми дал душата си като залог за вечен живот. Благодаря ти за доброто ми здраве и благодаря, че молитвите ми са чувани всеки ден. Пази близките ми. И ти благодаря, Господи, Боже мой, затова, че знам, че ще почувствам силна и продължителна любов и мир. Амин."

След това изпълзя под завивката и легна да спи.

Йоаким остана няколко секунди, изучавайки надписа до входната врата на улица "Стургатен": Hansa Financial Partners & Advisors AS. Входната врата беше нова. Светла дърворезба, изключителна.

Бяха изминали четири години от последния път. А какво изпитваше той? Не трябваше ли да чувства още нещо, нещо като горчивина или може би тъга и меланхолия? Но всичко, което той чувстваше, беше неприятно вибриране в диафрагмата.

Натисна бутона и наведе глава към високоговорителя на домофона, за да може да чуе звука от трамвай, който нададе тътен и профуча.

– Ханза Партнърс. Да? – дочу той непознат, металически, груб глас на жена да казва.

Йоаким се представи и веднага след това домофонът избръмча.

– Четвърти етаж – обясни тя. Сякаш той не го знаеше.

Йоаким звънна на четвъртия етаж – тук входната врата също беше нова, още по-изключителна – и му отвори Type. Type Скартвайт все още административен директор и председател на компанията. Бяха се виждали три-четири пъти през годините, в които Йоаким работеше тук, последният път беше преди около половин година. Старите колеги не го посещаваха, докато той беше в Юлешму.

Здрависаха се сковано и формално.

– Ще се настаним в заседателната зала – обяви Type и поведе натам.

Йоаким кимна към непознатата жена зад гишето на рецепцията и забеляза една глава, която се показа от офис малко по-надолу по коридора, и колкото се можеше по-бързо се скри, след като бе хвърлила поглед на госта. Йоаким го разпозна отдалече. Горм, новоназначен само няколко седмици преди Йоаким да бъде арестуван. Не се познаваха, а и Горм очевидно нямаше намерение да предприеме нещо по въпроса точно сега.

Всички назначени са информирани за това, което той съвсем скоро щеше да научи, помисли си Йоаким.

Type затвори вратата зад тях обезпокоено и двамата седнаха от двете страни на продълговатата, полирана маса.

– Само ние двамата ли сме? – попита Йоаким и се огледа. Вътре всичко си беше постарому – заседателната зала, от която често се бе възползвал през последните шест години, докато работеше тук – сигурно общо бе прекарал стотици часове в. нея.

– Да, само ние двамата ще се заемем с това.

Спогледаха се. Йоаким забеляза, че Type имаше малко по-странен цвят над носа и скулата си, отколкото си спомняше, че беше нормално за него. Светлата му коса беше сресана назад, а обичайната черна папийонка беше на врата му. Type беше един от неколцината, които старееха почти незабелязано. Нямаше и един сив косъм или видима бръчица или линия по лицето на този четиридесет и петгодишен мъж.