Том Кристенсен - Драконът

Двама красиви, делово облечени души – жена и млад мъж наближиха. Мъжът, или по-скоро младежът, хвърли крадешком поглед към Бидерман и колата му пътьом. Бидерман забеляза за свое успокоение, че младият мъж се обърна и няколко пъти поглеждаше към своята собствена кола, една мръсна, кафява "Тойота Камри", която беше паркирана наблизо.

Бидерман затвори очи за кратък миг и обърна лице към слънцето. Затопли го. Той се усмихна. Петнайсет хиляди евро бяха приблизително 120000 норвежки крони. Това беше много повече, отколкото той си беше представял. Беше си мислил по-скоро за две хиляди. Не виждаше никаква причина, поради която да не задържи парите и да се успокои, като ги преведе по фирмената сметка. Двамата му партньори от офиса биха направили именно това. Редките пъти, когато на човек му изплащат хонорара в брой, трябва да се внимава.

Адвокат Бидерман отвори очи и бързо се огледа наоколо още веднъж. После запали колата.

"Разбира се, че бих могъл да ви помогна с молбата за убежище, след като това е ваш проблем" – помисли си той. Отново се усмихна. "Още веднъж – ние сме тук, за да помагаме на хора в затруднено положение."

Сребристото "Ауди" стоеше паркирано на около шейсет метра вляво от прозореца в кухнята на Йоаким Жаклин. Полицай Гунар Кристофершен се беше настанил зад волана, докато неговият колега Ролф Грини седна на седалката до него и бавно задъвка малко парченце шоколад, оглеждайки се мързеливо наоколо. Полицейската радиостанция помежду им слабо бръмчеше.

Бяха седели там един час. Досега нямаше никакви движения на прозореца. И никой не беше излизал или пък влизал в блока.

Кристофершен се обърна към входа и забеляза вграден, немаркиран, бял микробус да приближава. Колата зае едно от местата на паркинга на няколко места разстояние от тях и спря.

Кристофершен седеше и изучаваше микробуса. Сега и Грини бе вдигнал взор и се бе втренчил в същата посока.

– Проклятие – ядоса се Грини и преглътна шоколада – това той ли е?

– Най-вероятно – отвърна Кристофершен.

Останаха така няколко минути. Шофьорът на микробуса не даваше никакъв знак, че ще излиза.

Кристофершен хвана дръжката на вратата, която открехна леко. За момент изглеждаше сякаш се колебаеше.

– Ще разговаряш ли с него? – попита Грини.

– Тоя никаквец – отговори Кристофершен, отвори вратата изцяло и излезе. – Да, ще поговоря с него.

Кристофершен отиде откъм страната на шофьора на белия микробус. Страничното стъкло бавно се смъкна и лицето на мъж на около шейсет се показа. Издигна се цигарен дим.

– Е, Кристофершен – започна мъжът в микробуса, – приятно ми е да те видя. – Той си дръпна силно от саморъчно свитата си цигара, която държеше между пръстите си.

– Така, Улав – отвърна Кристофершен и се усмихна изкуствено, – какво правиш тук?

Улав се усмихна. Лицето му беше червено и цялото дълбоко набраздено. Късо подстриганата му коса беше с цвят на смесица от сол и пипер.

Кристофершен познаваше добре Улав, както и повечето полицаи в Осло. След двайсет години в полицията, много от които бе работил като агент под прикритие и следовател в криминалния отдел на полицейския участък на Осло, един прекрасен ден той скочи и стана частен детектив. За Улав това беше надежда, че ще припечелва повече пари. Във всеки случай беше така според слуховете. И данъчната му декларация показваше, че го е постигнал. Улав имаше приходи от един милион и беше един от малкото частни детективи, които печелеха добре от фирмата си. Защото клиентите нямаха абсолютно никаква причина да се съмняват в уменията му, в стажа и квалификацията му. В качеството си на следовател той се бе проявил като един от най-способните.

Улав се усмихна и леко се покашля.

– Просто видях, че тук има свободно място, и си помислих, че това е идеалното място, където да спра и да дръпна една цигара.

– Забавно, много забавно.

– Ами вие? – Улав се показа през прозореца и се вгледа в автомобила, от който Кристофершен току-що бе излязъл. - С кого си тук днес? Не е ли Грини?

Кристофершен сложи ръка на отворения прозорец.

– Не си си и помислял да създаваш проблеми, нали?

– Естествено, че не – рече Улав и отново си дръпна от цигарата. – Иска ми се да имам добри взаимоотношения с бившите си колеги.

– Какво правиш тук, Улав? – Кристофершен усети, че главата му се затопля.

Улав разгледа Кристофершен със сериозно изражение на лицето, докато изпускаше дим надолу, към скута си.