Том Кристенсен - Драконът

Хелсфюр не беше точно област, която той често посещаваше, меко казано, но за свое успокоение отчете, че хотел "Рика Хелсфюр" изглеждаше сравнително обновен и модерен със стъкло около цялата рецепция. Шумът от движението по магистралата, което бучеше отвън, и няколкото малко атрактивни сгради около хотела обаче веднага разсеяха това впечатление. Но не беше зле за хотел две звезди, помисли си той.

Бидерман взе със себе си сребристото си дипломатическо куфарче, заключи вратите на автомобила и с бързи стъпки закрачи към рецепцията. По път към асансьорите той кимна с усмивка на чернокожия рецепционист зад гишето и взе асансьора до седмия етаж. Откри врата номер 722, поседя замислено и се вгледа в своите черни, полирани обувки за няколко секунди, бързо кимна на себе си и леко почука на вратата три пъти. Направи крачка назад и застана така, че да бъде лесно да го видят през шпионката на вратата.

Веднага след това вратата се отвори. Черно и много сериозно женско лице го погледна през процепа на вратата. Възраст – неопределена – спокойно можеше да бъде между двайсет и трийсет и пет. Косата ѝ беше дълга, гъста и пусната свободно по раменете.

– Господин Бидерман? – попита тя.

Бидерман кимна и се усмихна.

– Аз съм. – Той хвърли бърз поглед наляво и надясно, за да се увери, че никой не ги наблюдава. – Мога ли да вляза?

– Разбира се. – Тя отвори вратата и го пусна вътре. Влязоха в стаята. Тя спря и протегна ръка: -Далайла.

Бидерман пое мъничката ръка, която беше студена и кокалеста на допир, в своята.

– Бидерман – отвърна той. – Кени Бидерман. Приятно ми е да се запознаем.

– Моля. – Тя направи движение с ръка към единия стол, който седеше до прозореца, а самата тя седна в другия. Между тях имаше малка, кръгла масичка. Освен столовете и масичката, стаята беше обзаведена и с двойно легло, нощно шкафче, телевизор в единия ъгъл и шкаф.

Бидерман остави дипломатическата чанта до себе си и си пое въздух през носа. Миришеше на сладникав, непознат парфюм. Освен това беше топло, твърде топло за неговия вкус.

– Може ли? – попита той и без да дочака отговор, отиде в коридора до външната врата и я закачи на закачалката.

Разгледа жената, когато се дръпна назад към стола. Беше слаба, но с прекалено тесни бедра за неговия вкус. Гърдите ѝ бяха скрити зад море от ресни по дълбоката ѝ червена блуза, така че предварително бе трудно да се определи размерът им и да се придобие някаква представа. Сериозното, почти уплашено лице също не правеше особено добро впечатление. Но и носът, и устните бяха тънки. Това го изненада. От снимките, които бе виждал, изглеждаше сякаш всички суданци имаха дебели носове и устни.

Внимателната и според него, приятелска усмивка, която се появи, когато той отново седна на стола, промени лицето ѝ. Почти като на магия лицето смени вида си и усмивката ѝ я направи привлекателна, може би дори красива.

– Оценявам факта, че сте искали да се срещнете с мен – заяви тя.

– Разбира се – отговори Бидерман. Той се настани по-удобно на стола и преметна единия си крак върху другия. – Току-що сте пристигнала в Осло?

Тя бързо кимна.

– Сега е важно да действаме бавно, така че да успея да ви следвам – уведоми я той и тайно ѝ намигна с едно око.

За момент тя отклони поглед. Когато очите им се срещнаха отново, тя отново се бе превърнала в онази сериозна жена, която той срещна на процепа на вратата преди няколко минути.

– Дойдох в страната ви, за да разкажа една история за голяма несправедливост, която бе извършена, история, която съм сигурна, че норвежките власти ще бъдат заинтересувани да научат. Изпитвам огромно уважение към норвежкото правителство и помощта, която оказаха на моята страна.

"Това изглежда отрепетирано" – помисли си Бидерман и постави ръцете си сгънати върху коляното. Изглежда сякаш тя дълго е тренирала точно такова представяне. Не че това непременно означаваше нещо друго, освен че желаеше да представи въпроса си колкото се можеше по-ефективно, но въпреки това то породи скептицизма му. Онова, което бе започнала да му разказва, можеше, от всичко, което той знаеше, да бъде просто една голяма лъжа.

Бидерман кимна окуражително, за да я накара да продължи.

– И имам доказателства за всичко, което имам да разкажа, да знаете.

Тя прочисти гласа си.

– Чували ли сте за Арве Магне Ферен?

Бидерман направи гримаса.

– Да, чувал съм за него. Да. – Той се замисли за момент. – За последно по повод акция за набиране на средства, не може да е било преди много седмици. Акция за набиране на средства за бегълците в Дарфюр, така беше, където много от големите артисти се включиха. Беше организиран концерт в центъра на Осло. Ферен живее в Судан, нали?