Джеймс Патерсън - Ангелският експеримент

Така само един от нас не беше намерил майка си и баща си в документите от Института. Познахте — моя милост . Аз все още си нямах никого никъде.

Ще ми се да ви кажа, че съм толкова добър и отдаден на приятелите си човек, че не се почувствах изолирана, с разбито сърце, разочарована и срината — но все още работя над умението си да лъжа. Почувствах се точно така, че дори и по-зле.

Все пак се взех в ръце, усмихнах се и се включих във възклицанията, препрочитането на документи и радостта на моите деца, които — за да бъдем честни — досега не бяха преживели кой знае колко щастливи мигове през трудния си, кратък и странен живот.

Режещият ми като бръснач ум обаче не можеше да не обърне внимание на една подробност.

— Защо цялата останала информация е зашифрована? — попитах отново.

Просто исках да кажа нещо, да насоча мислите си в друга посока, а не към царството на страданието.

— Може би е нещо, което Белите престилки не биха доверили на никого — рече Зъба с глас като герой от „Зоната на здрача“ 33 33 „Зоната на здрача“ — телевизионен сериал от САЩ, с елементи на мистерия, трилър, ужаси. — Бел. прев. .

Често говореше така, когато нещата станеха съвсем налудничави — тоест повече от обичайното.

— Например спонсорите — предположих аз. — Или болниците, осигурили децата. И другите ненормални учени, помогнали на проекта. Изобщо, ключовите факти за Империята на злото.

— Майко мила — надигна се Иги развълнувано. — Ако имахме подобна информация, можехме да ги разкрием пред света! Можеше да я изпратим на някой вестник. Онзи, дебелият режисьор, би могъл да заснеме филм, нещо като „Боулинг за Колумбайн“ 34 34 „Боулинг за Колумбайн“ (Bowling for Columbine) — американски документален филм-разследване на режисьора Майкъл Мур. — Бел. прев. .

Сърцето ми се разтуптя само при мисълта за подобно нещо.

— Останалото не ме интересува — заяви Ръч. — Искам просто да намеря майка си и баща си и точка. Чакайте, чакайте! Това съм аз!

Тя затаи дъх и се зачете в информацията за N88034gnh (Моник).

— Знаете ли какво? — рече, докато прелистваше страниците. — Всички адреси са във Вирджиния, Мериленд и Вашингтон. Доста близо един до друг, не мислите ли? А и правителството е във Вашингтон.

— Това е просто върхът — каза Иги и мислите му се зареяха в мечти. — Първо се запознаваме с родителите си. Щастлива среща, прегръдки, целувки… След това унищожаваме Училището, Института и всички тези копел… искам да кажа, тези нещастници, които объркаха живота ни. Би било страхотно! Представете си — да премахнем всички Заличители наведнъж. Върхът!

— Какво ще правим? — попита Газопровода неочаквано делово. — Сериозно.

— Аз ще направя онова, което реши Макс — каза Ейнджъл. — Селесте и Тото също.

Тото чу името си, размърда се и близна Ейнджъл по ръката. Каквото и да му бяха сторили в Института, той явно не им се сърдеше. След това близна и Селесте.

Бедното мече определено се нуждаеше от баня. Както и всички ние. Огледах бойците си. За момента бяхме в безопасност. И бяхме заедно. Заля ме вълна на благодарно облекчение.

— Отиваме във Вашингтон — обявих накрая. — Където ще се изкъпем. И ще издирим родителите ви. Имаме адресите на всички, нали така?

— Иха-а-а! — извика Газопровода и така плесна ръката на Иги, че го стресна.

Усмихнах се — толкова ги обичах и исках да са щастливи. Отвътре обаче се чувствах сякаш в гърдите ми зее черна дупка. Днес бях убила човек. Може би собствения си брат. Предстоеше ни да научим повече за миналото си, може би да намерим обяснение за онова, което се беше случило с нас… Не бях сигурна, че го искам. При това не само защото не бях успяла да разбера кои са моите родители.

Всичко това обаче беше без значение, нали? Тези тук бяха моето семейство. Бях длъжна да се опитам да сбъдна мечтите им.

Дори и с цената на живота си.

Доста късно през нощта, може би дори рано на следващата сутрин, опитах да поговоря с Гласа. Може би — току-виж — благоволеше да ми отговори.

Искам да те попитам две неща, става ли? Само два въпроса. Не, нека бъдат три. Така. Къде са моите майка и баща? Защо само за мен няма никакви документи? Защо ме мъчи това ужасно главоболие? И кой си ти? Враг, затворен в главата ми? Или приятел?

Гласът отговори без забавяне.

Това са повече от три въпроса, Макс. Понякога дали някой е твой приятел, или враг зависи единствено от гледната точка. Ако все пак държиш да знаеш, гледам на себе си като на твой приятел, добър приятел, който много те обича. Никой не те обича повече от мен, Максимум. Но искам да знаеш още нещо. Въпросите задавам аз, не ти. Ти си тук просто… — тук Гласът дори изхихика, — просто, за да ме повозиш. За невероятното, неописуемо яко возене 35 35 Непреводима игра на думи: на английски името на героинята Maximum Ride може да се тълкува и като словосъчетание в смисъл „якото возене“. — Бел. прев. .