Джеймс Патерсън - Ангелският експеримент

Приближих се до него и разроших и без това рошавата му коса.

— Съмнявам се, че ще я отведат в Китай, Гази.

— Знаете къде ще я отведат. — Спокойният тон на Зъба ни помете безмилостно.

Той зачопли дъното на консервата с вилицата.

— И къде според теб? — попита Иги и надигна глава.

Слепите му очи бяха зачервени, пълни с неизплакани сълзи.

— В Училището — казахме двамата със Зъба в един глас.

Както можете да си представите, тези думи ни затиснаха като бетонен блок.

Ръч стреснато закри уста с ръка и опули широко очи.

Газопровода се огледа с уплаха, а после се опита да я прогони от лицето си.

Иги изпъна гръб и доби ледено изражение. По време на престоя му в Училището се бяха опитали да подобрят способността му да вижда нощем по хирургически път. Бяха го ослепили завинаги. Просто по погрешка.

— Ще заведат Ейнджъл в Училището? — попита Газопровода объркано.

— Мисля, че да — отговорих аз с надеждата, че звуча уверено и решително. И че крещящата вътре в мен паника не личи.

— Защо? — прошепна Ръч. — Мислех, че след четири години ще са забравили…

— Искат да ни върнат там — обади се Зъба.

Никога не бяхме обсъждали това. Просто го бяхме избутали в тъмните ъгълчета на съзнанието си. Всъщност, по-точно, се опитвахме да забравим времето, когато бяхме оставени на произвола на садистичните сатанински изчадия на място, което беше ужасяващо точно копие на ада и трябваше да бъде изгорено до основи. Да, това е по-точно казано.

— Никога няма да ни забравят. Това, че Джеб ни измъкна, не беше планирано — припомних на Газопровода.

— Джеб знаеше, че ще бъдат готови на всичко, за да ни върнат. Ако някой научи какво сме преживели там, с Училището е свършено — обясни Зъба.

— Защо тогава не ги издадем? — попита Ръч. — Може да идем в някоя телевизия и да им разкажем. Да им покажем — вижте, присадиха ни криле, на невинни, невръстни деца…

— Вярно е, че за тях това ще е пагубно — намеси се Иги. — Но нас ще ни тикнат в някой зоопарк.

— Какво да правим тогава? — В гласа на Газопровода се прокрадна паника.

Зъба беше излязъл от стаята. Върна се със сноп пожълтели листа в ръце. Ръбовете им бяха нагризани и той изтупа няколко миши изпражнения от хартията.

— Уф-ф! — рече Ръч и избърса нос в ръкава си. — Уф-ф, това да не са…

— Вземи — Зъба ми подаде листата.

Бяха старите разпечатки на Джеб. След изчезването му разчистихме бюрото му и скрихме всичко дълбоко в един шкаф, далеч от очите ни.

Наредихме листата на кухненската маса. Още при първия поглед косъмчетата на врата ми настръхнаха — да не говорим за силния миши парфюм. Какво ли не бих дала да се занимавам с нещо друго!

Зъба запрелиства документите. Вдигна голям кафяв хартиен плик, запечатан с парче восък. Погледна ме, аз кимнах одобрително и той отчупи восъка с нокътя на палеца си.

— Какво е това? — попита Газопровода.

— Карта — отвърна Зъба и извади избелял топографски чертеж.

— Карта на какво? — Ръч се приведе напред и надникна през рамото на Зъба.

— На тайна лаборатория — казах и усетих как стомахът ми се обръща.

Живеех с надеждата никога да не ми се наложи да виждам картата отново, никога да не се налага да отворя восъчния печат.

— Намира се в Калифорния. Това е Училището.

— Какво? — изскимтя Газопровода.

Иги стана още по-блед — ако изобщо беше възможно.

— Ще заведат Ейнджъл там — обясних аз. — Така че това е мястото, където трябва да идем, за да си я върнем.

— О… — започна Ръч и мозъкът й заработи бясно. — Да. Трябва да идем да спасим Ейнджъл. Не можем да я оставим с онези хора. Те са… чудовища. Ще й сторят ужасни неща. Ще я затворят в клетка. Ще я наранят. Но ние сме петима. Така че всички заедно трябва да… мпф-ф-ф… — Запуших устата й с ръка, а тя разтвори пръстите ми един по един. — Хм… Колко ли е далеч?

— Горе-долу на около хиляда километра — каза Зъба. — Поне седем часа полет, без да включваме почивките.

— Дали първо да не го обсъдим ? — попита Иги, без да обръща глава. — Имат сериозно числено превъзходство.

— Не. — Вперила очи в картата, вече набелязвах маршрути, места за почивка, резервни варианти.

— Не може ли да гласуваме? Бяха въоръжени . И имаха хеликоптер. — Тонът на Иги беше доста настоятелен.

— Иги, това не е демокрация — казах аз. Разбирах страховете му, но не можех да направя нищо по въпроса. — А максокрация . Ясно ти е, че сме длъжни да тръгнем след Ейнджъл. Надали очакваш да им позволим да ни я отмъкнат ей така. Шестимата се грижим един за друг — независимо какво се случи. Никой от нас няма да бъде затворен в клетка, поне докато аз съм жива. — Поех дълбоко дъх. — Всъщност след Ейнджъл ще тръгнем аз, Ръч и Зъба. Искам вие с Газопровода да останете тук и да пазите къщата. Има някаква нищожна вероятност Ейнджъл да избяга и да се върне.