Патрик Лий - Бегачът

Микробусът се доближи на петстотин метра. Вече не можеше да се измъкне.

Телефонът спря да звъни.

Драйдън наблюдаваше как микробусът се приближава. За да не се набива на очи, беше намалил малко първоначалната скорост, но въпреки това през последните шейсет секунди преполови разстоянието.

— Как ни намериха? — попита Рейчъл.

Драйдън се замисли за безформеното подозрение, което беше изпитал по-рано, докато се ослушваше за хеликоптер. Сега то напълно се оформи в съзнанието му. В началото беше пропуснал отговора, защото не знаеше, че е замесен толкова могъщ човек като Гол.

— Използват сателит — обясни той. — Може би дори повече от един.

Той започна да прехвърля възможните последици от това откритие, опитвайки се да запази благоразумие, докато микробусът приближаваше. В зависимост от това колко добри бяха машините, които използват, Гол и хората му можеха да проследят целия сблъсък. В такъв случай щеше да е безсмислено да спре и да побегнат пеша с Рейчъл към хълмовете; топлинните камери на сателитите щяха с лекота да ги проследят и Гол можеше да насочва хората си на земята. Фактически всяко бягство щеше да е безсмислено, ако преследвачите бяха способни да ги последват. Това ограничаваше възможностите, от които нито една не беше благоприятна.

Драйдън почувства как си припомня стари психологически номера, за да държи пулса си под контрол и съзнанието хладнокръвно. Усещането беше странно приятно, като басите на песен, която не си чувал от години.

— Чувствам успокоителни вибрации от теб — обади се Рейчъл, — но се питам защо продължаваш да спазваш ограничението на скоростта.

— Това ги кара да мислят, че изненадата е на тяхна страна — обясни Драйдън, — което на практика означава, че е на наша.

Отпред се показа още един ТИР. Имаше само време да го задмине, преди микробусът да ги настигне.

А това беше много важно, защото Драйдън изведнъж разбра какво трябва да направи. Пътят беше идеален за намисленото: две ленти, заградени отляво с бетонен разделител, а отдясно с пътна мантинела, след което имаше 45-градусов отсек към морето. От двете страни нямаше банкет — все едно бяха в тунела "Линкълн" — точно от това имаше нужда.

Погледна към Рейчъл.

— Вече знаеш моя план, нали?

— Така мисля — отговори тя и се хвана за дръжката на вратата, готвейки се за предстоящия сблъсък.

Драйдън рискува леко увеличение на скоростта, за да надмине тира, като дори включи мигача, когато сменяше лентата. Зад тях микробусът също смени лентите и ускори за последно, за да преодолее разстоянието.

Гол се наведе към най-близкия екран. Целият нощен стрес и безпокойство щяха да свършат след минута в нарисуван с пиксели взрив.

В този миг се чуха стъпки на спринтиращ по коридора човек. На прага се появи един от техниците с безжичен телефон в ръката.

— Сър — избъбри той задъхано, — Холингс се обажда. Казва, че е критично.

Без да откъсва очи от екрана, Гол пое телефона от мъжа.

— Не може ли да почака трийсет секунди? — излая в телефона.

— Сър, не съм сигурен, че може — изстреля Холингс. — Опитах се по мобилния ви, но не можах да се свържа…

— Губиш ми времето. Просто кажи — скастри го Гол.

— Отворих част от засекретеното досие на Сам Драйдън. Той е значително по-напреднал от "Делта". Ако хората на Кърен още го преследват, трябва да бъдат информирани.

— Какво е правил Драйдън след "Делта"? — попита Гол.

— Участвал е във федерална програма на име "Копой". Може да е под чадъра на министерството на вътрешните работи. Още не мога да разбера.

— Какво е работил за "Копой"?

— Единственото, с което "Копой" се занимава — тайно прехвърляне на затворници.

Думите се вляха в съзнанието на Гол като ледено течение.

Очите му отново се върнаха на екраните. Пикапът се движеше със скорост близка до разрешената. Мъжът на волана имаше шест години опит в отвличане на хора за правителството на Съединените щати. Шест години развиване на умения, които включват насилствени сблъсъци във всяка възможна цивилна обстановка.

Гол се съсредоточи върху микробуса, който бързо гълташе разстоянието до пикапа, и тогава видя абсурда, който от минути беше пред очите му: по същество вероятността човек като Сам Драйдън да не забележи, че го преследват, е равна на нула.

Гол пусна безжичния телефон и в същия миг взе мобилния.

Кърен наблюдаваше как F-150 се промъкна край предницата на тира отпред.

Над облегалката виждаше силуетите на Драйдън и момичето.