Стивън Кинг - Мистър Мерцедес

Холи дълго мълчи, само гледа големия немски седан, паркиран до малкия японски приус. Поне вече не си хапе устните.

— Отначало беше — признава тя — и се чудех дали да не го продам. Реших само да го пребоядисам. Хрумването си беше мое, не на доктор Лейбовиц. — Поглежда ги гордо. — Даже не я питах.

— А сега? — Джером все още държи ръката ѝ. Обикнал е Холи, въпреки че понякога е трудно да се общува с нея. И двамата са я обикнали.

— Синьото е цветът на забравата. Прочетох го в едно стихотворение. — Тя замлъква. — Бил, защо плачеш? За Джейни ли се сети?

Да. Не. И да, и не.

— Плача, защото сме тук — отговаря той. — В този прекрасен есенен ден, който сякаш е летен.

— Доктор Лейбовиц казва, че е хубаво да плачеш — прозаично съобщава Холи. — Сълзите отмивали емоциите.

— Може и да е права. — Ходжис се сеща как Джейни си сложи шапката му. Как я наклони, за да е шик. — Ще пием ли шампанското, или не?

Джером придържа бутилката, а Холи налива. Вдигат чаши.

— За нас — казва Ходжис.

Джером и Холи повтарят наздравицата. И отпиват.

Една дъждовна ноемврийска вечер на 2011 медицинската сестра бързо върви по коридора на Клиника за травматични мозъчни увреждания „Лейкс Риджън“, която се намира под шапката на Окръжна болница „Джон Кайнър“, най-добрата в града. Няколко пациенти в ТМУ не плащат за лечението си, включително един, покрит с позорна слава… въпреки че както славата, така и позорът се позабравиха с течение на времето.

Сестрата се опасява, че главният невролог може вече да си е тръгнал, но той още е в кабинета си — чете епикризи.

— Бихте ли дошли, доктор Бабино? Става дума за господин Хартсфийлд. Събуди се. — Той само вдига поглед, но при следващите думи на сестрата се вдига на крака. — Пациентът проговори.

— След седемнайсет месеца кома? Невероятно. Сигурна ли сте?

Сестрата е поруменяла от вълнение.

— Да, докторе, напълно.

— Какво каза?

— Оплака се, че го боли глава. И потърси майка си.

14 септември 2013

Макар че действително съществува такъв метод („кражба на сигнал“ при СБД), той е неприложим спрямо колите, описани в тази книга, включително спрямо „Мерцедес Бенц“ клас SL 500 и следващи модели от епохата на системите за безключов достъп. Автомобилите от това поколение, както и всички мерцедеси-бенц, са изключително надеждни и имат висока степен на защита срещу кражби.

Благодарности заслужават Ръс Дор и Дейв Хигинс, които ми помогнаха с проучванията. Благодарности и на жена ми Табита, която разбира от мобилни телефони повече от мен, и на сина ми — романиста Джо Хил, който ми помогна да разреша проблемите, поставени от Таби. Ако съм се справил, благодарете на екипа ми. Ако съм се издънил, пишете го на моя сметка.

Както винаги Нан Греъм от „Скрибнър“ блестящо редактира книгата, а синът ми Оуен прочете беловата и помогна с ценни предложения. Агентът ми Чък Верил е фен на „Янките“, ама въпреки това го обичам.

$orig_author=Stephen King

$orig_lang=en

$orig_title=Mr. Mercedes

$year=2014

$translator=Весела Прошкова, Даня Доганова, Павел Боянов

$trans_year=2014

$pub_year=2014

$type=роман

$category=трилър

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2014 г.

Издание:

Стивън Кинг

МИСТЪР МЕРЦЕДЕС

Американска

Превод Весела Прошкова, Даня Доганова, Павел Боянов

Редактор Лилия Анастасова

Дизайн Димитър Стоянов — ДИМО

Издателска къща ПЛЕЯДА

E-mail: pleiad@tea.bg

www.pleiadbooks.com

Печат Симолини’94

Stephen King

MR. MERCEDES

Copyright © 2014 by Stephen King

© ИК ПЛЕЯДА®, 2014

© Весела Прошкова, преводач, 2014

© Даня Доганова, преводач, 2014

© Павел Боянов, преводач, 2014

Редактор Лилия Анастасова

© Димитър Стоянов — ДИМО, дизайн на корицата, 2014

ISBN 978-954-409-347-1

Конга — латиноамерикански танц, при който участниците се нареждат в колона един зад друг и се държат за раменете. — Б. пр

По време на сушата през трийсетте години на миналия век почвата се превърнала в прах, разнасян от силните ветрове. Ерозирали милиони акри обработваема земя, стотици хиляди семейства (предимно от Оклахома) били принудени да търсят прехрана в Калифорния и в други щати. Съдбата на тези хора, пострадали от Прашните бури, е описана от Джон Стайнбек в „Гроздовете на гнева“ и в „За мишките и хората“. — Б. пр.

На 20 април 1999 двама тийнейджъри, въоръжени с четири пушки, влизат в гимназията „Кълъмбайн“ в Литълтън, Колорадо, застрелват дванайсет ученици и един учител, раняват още двайсет и зрима души и след това се самоубиват. — Б. пр.