Стивън Кинг - 22 ноември 1963

Специални благодарности на Дорис Гудуин и на съпруга ѝ Дик, който е бил личен секретар на Кенеди, задето търпеливо отговориха на въпросите ми за възможно най-лошия сценарий, ако Дж. Ф. К. беше останал жив. Те бяха убедени, че Джордж Уолас е щял да стане трийсет и седмият президент на САЩ. С течение на времето започнах да се убеждавам, че може би са прави. Синът ми Джо Хил, който също е писател, изтъкна няколко възможни последствия от пътуването във времето, за които не се бях сетил. Пак той измисли нов и по-хубав край на романа. Джо, върхът си!

Изказвам дълбока признателност и на съпругата си, която винаги е първата ми читателка и най-справедливата и безмилостна критичка. Табита е запалена почитателка на Кенеди; запознала се е с него малко преди гибелта му и твърди, че никога няма да забрави тази среща. Тъй като през целия си живот е против общоприетото, тя (естествено) подкрепя привържениците на конспиративните теории.

Допуснал ли съм грешки? Сто на сто. Променил ли съм някои факти, за да паснат на повествованието? Разбира се. Например вярно е, че Лий и Марина са били на празненството на Джордж Баухе, на което са присъствали и повечето местни руски емигранти, както и че Осуалд е ненавиждал тези еснафи, обърнали гръб на майка Русия, но празненството се е състояло три седмици по-късно, отколкото в моята книга. Лий и Марина наистина са живели на Уест Нийл Стрийт 214, обаче нямам представа кой е обитавал апартамента под тях и дали изобщо е имало друг наемател. Но след като (срещу двайсет долара) имах (не) удоволствието да разгледам мизерното им жилище, си казах, че ще е грехота да не го опиша „в натура“.

Все пак държа да отбележа, че, общо взето, се придържах към истината.

Някои ще ме обвинят, че съм описал в твърде черни краски град Далас. Моите уважения, но не са прави. В деня, в който самолетът на Кенеди кацнал на летище „Лав Фийлд“, Далас бил противен и враждебно настроен град. Президентът бил посрещнат от тълпи, развяващи обърнати надолу американски знамена, и носещи плакати с надписи „ПОМОГНЕТЕ НА ДЖ. Ф. К. ДА ПОТЪПЧЕ ДЕМОКРАЦИЯТА“. Малко преди това Адлай Стивънсън и съпругата на Линдън Джонсън били оплюти (буквално) от местните гласоподаватели. Най-усърдни в заплюването били домакините от средната класа.

Днес положението малко се е подобрило, но на витрините на заведенията на Мейн Стрийт още се мъдрят надписите „ВЪОРЪЖЕНИ ЛИЦА НЕ СЕ ДОПУСКАТ В БАРА“. Давам си сметка, че това е послеслов, а не уводна статия, обаче съм много докачлив на тази тема предвид настоящия политически климат в Америка. Ако се интересувате докъде може да доведе политическият екстремизъм, изгледайте филмчето на Запрудер. Обърнете внимание на кадър 313, на който се вижда как главата на Кенеди експлодира.

Преди да сложа последната точка, искам да благодаря на покойния Джак Фини, който е сред най-великите американски фантасти. Освен „Крадци на тела“ той е написал „Отново и отново“ — роман, който според скромното ми мнение е най-върховното описание на пътуване във времето. Смятах да посветя на него „22 ноември 1963“, но през юни миналата година ми се роди прекрасна внучка на име Зелда и избрах нея.

Джак, знам, че ще ме разбереш.

Стивън Кинг

Бангор, Мейн

$orig_lang=en

$orig_title=11/22/63

$year=2011

$translator=Адриан Лазаровски, Цветелина Тенекеджиева, Юлиева Чернева

$trans_year=2012

$pub_year=2012

$type=роман

$category=трилър

$isbn=978-954-409-325-9

Сканиране, разпознаване и корекция: filthy, 2016 г.

Издание:

Стивън Кинг. 22 ноември 1963

Американска

Превод: Адриан Лазаровски, Цветелина Тенекеджиева, Юлиева Чернева

Редактори: Весела Прошкова, Лилия Анастасова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Плеяда“, 2012 г.

ISBN: 978-954-409-325-9

Карл Малдън (1912-2009) — американски актьор от сръбски произход, известен с ролите си във филмите „Трамвай «Желание»“, „Как завладяхме Запада“, „Бейби Дол“ и др. Коронната му роля обаче е на лейтенант Майк Стоун от сериала „Улиците на Сан Франциско“. — Б.пр.

Ана Мери Робъртсън Моузес (1860-1961), наричана Баба Моузес, е известна американска художничка, често цитирана като пример за творец, започнал кариерата си в доста напреднала възраст. Картините ѝ са били толкова популярни през петдесетте години на миналия век, че изложбите ѝ в целия свят са счупили всички рекорди по посещение. — Б.пр.

Герой от „Чарли и шоколадената фабрика“ от Роалд Дал. Собственикът на фабриката Уили Уонка измисля хитроумна лотария: пет златни бичета, скрити под опаковката на пет шоколада, ще дадат възможност на пет деца да посетят фабриката и да получават бонбони и шоколад до края на живота си. — Б.пр.