Саймън Тойн - Sanctus

През съскането на кръвта в ушите си чу тътрене на крака по земята някъде зад себе си.

- Кой е? - изграчи Сюли, без да може да скрие страха в гласа си.

Нещо задърпа дясната му ръка и после тя се освободи. Опита се да я вдигне и да разтърка тила си, но се чу дрънчене и движението спря. Дебела кожена гривна стягаше китката му, а за нея бе закачена къса верига, закрепена за стола. Отпусна ръката си с дрънчене на метал и отново се заслуша.

- Аз съм полицай - извика в мрака, използвайки думите като талисман.

Внезапната близост на гласа до лявото му ухо го накара да изхленчи от изненада.

- Имаш цвета на предател - каза гласът. - Нима Юда не е бил червенокос?

Сюли завъртя очи наляво. Не видя нищо освен тъмни стени и трептяща светлина.

- Седиш на стол удушвач - продължи дълбокият и спокоен глас от тъмнината наблизо. - Едно от основните оръжия, използвано за заличаване на тумора на ереста от Инквизицията. В него има чистота, която съм сигурен, че ще оцениш. В облегалката, точно под черепа ти, има широк метален винт. Ако го завъртя в едната посока... - Сюли усети как шипът отново се забива в тила му и изпъшка, - винтът се навива и изпитваш болка. Ако го завъртя в другата посока... - пронизващият натиск отслабна, - ще усетиш облекчение. И тъй - каза гласът, този път още по-близо, - кое от двете да бъде?

- Какво искате? - попита Сюли мрака. - Мога да ви дам пари. Това ли искате?

- Искам единствено лоялността ти - прозвуча отговорът. - И малко информация. Искам да разбереш, че озоваването ти тук не е удоволствие, а необходимост, породена от собствените ти действия. Ние поискахме твоята лоялност. Ти избра да не ни я дадеш. Предаде Църквата, а това е грях. - Гласът се приближи толкова, че Сюли усети дъха в ухото си. - Искаш ли да изповядаш греха си сега?

Главата на Сюли бръмчеше, измъчвана от болка и колебание. Да признае ли, че е продавал информацията на други, или да отрича? Ако отречеше, можеше да го подложат на мъчения и пак да признае. Не искаше болката да се връща.

- Съжалявам - бързо каза той. - Направих грешка. Ако това е грях, тогава... моля ви, простете ми.

- Вдигни дясната си ръка - нареди гласът.

Сюли вдигна ръката си колкото може, преди веригата да я спре.

- Веригата се нарича mea culpa - каза гласът от мрака. - Тя позволява на еретика да подпише признанието си в края на разпита. Mea culpa означава „вината е моя“. Признанието е първата стъпка към опрощението. Знаеш ли каква е втората?

- Не - изкряка Сюли с глас, разпъван между страх и болка.

- Изкуплението. Трябва да извършиш добро дело и да изкупиш греха си.

Сюли се мъчеше да овладее заливащата го паника. Познаваше кога му предлагат сделка.

- Добре - каза той. - Какво искате да направя?

Аркадиан показа значката си на рецепцията и каза с обезоръжаваща усмивка:

- Търся Гейбриъл Ман. Той работи тук, нали?

- О - изненада се рецепционистката и погледна значката, после него с обърканото, виновно изражение на истински невинните. - Да. Всъщност... не, обикновено не. Искам да кажа, обикновено е на едно или друго място, но наистина работи за организацията. Сега ще проверя къде е.

Набра вътрешен номер и заговори тихо в слушалката. Зад нея се виеше елегантно дървено стълбище, от което долитаха звуците от офисите на горните етажи. Рецепционистката натисна някакъв бутон и го погледна.

- В момента е в Судан. Няма да се върне най-малко още месец.

Аркадиан кимна. Мислеше си за отпечатъците, които Гейбриъл бе оставил в градската морга преди по-малко от два часа.

- Мога да проверя как да се свържете с него, ако желаете - предложи рецепционистката. - Обикновено в базата имат телефон или сателитна връзка. Опитвах сс да се свържа с майка му и да проверя дали не е разговаряла с него. Тя ръководи организацията.

- Имате ли нейния номер? - попита Аркадиан. - Или някаква представа кога ще се върне?

- Разбира се - отвърна жената, взе химикалка и преписа върху едно листче номер от указателя. - Това е мобилният ѝ телефон. Очаквах вече да се е върнала от летището. Мога да ѝ предам да ви се обади...

- Не, няма нужда - каза Аркадиан, взе листчето и прочете името и номера. - Аз ще я потърся. От кое летище трябва да се върне?

- От градското. Там излитат и кацат всички товарни самолети.

Аркадиан кимна и се усмихна отново.

- Благодаря ви за помощта.

Обърна се и излезе през тежката стъклена врата на улицата. Полицейската кола вече го чакаше отпред.

Игуменът гледаше как треперещата ръка на информатора се пресяга към лаптопа. Късата верига подрънкваше, докато онзи вкарваше поредицата пароли за отдалечен достъп. Интернет връзката през телефона бе бавна и бяха нужни няколко дълги минути, преди най-сетне да успее да отвори досието на монаха.