Саймън Тойн - Sanctus

Нямаше представа накъде отиват, как може да се свърже с когото и да било без телефон, не знаеше нищо за мъжа, в когото се притискаше. Въпреки това се чувстваше странно сигурно за първи път от дни. Нещо в настоятелната му енергичност я завладяваше и ѝ заповядваше да тръгне с него. Караше я да се чувства така, сякаш всичко, което искаше от нея, бе за самата нея, а не за него. Сякаш единствената му грижа бе нейната безопасност. Освен това той бе един от мала. И ако онова, за което бяха говорили с руиноложката, бе вярно, най-малкото, което можеше да направи, бе да се отдаде на вярата и да тръгне в посоката, която ѝ бе показал брат ѝ.

„Пък и - помисли си тя, докато минаваха през Западната порта и се вляха в трафика по вътрешния кръг, преди да се насочат към покрайнините на града, - какво друго ми остава?“

Аркадиан седеше до шофьора в патрулната кола, взираше се в колоната спрели пред тях автомобили и чакаше дежурният да вдигне.

- Полицейско управление Руин - чу най-после в ухото си.

- Ако обичате, свържете ме с помощник-инспектор Сюли Мантус - каза Аркадиан.

- Кой се обажда?

- Инспектор Аркадиан.

„Четирите сезона“ на Вивалди зазвучаха в слушалката, отброявайки секундите. Когато дежурният се обади отново, бяха успели да се придвижат цяла кола напред.

- Съжалявам, номерът му не отговаря.

- Добре, ще ме свържете ли с мобилния му?

Този път обаждането се прехвърли направо на гласова поща. „Къде ли се е запилял, по дяволите?“

- Обажда се Аркадиан - каза той малко раздразнено. - Обади ми се незабавно.

Затвори и отново се загледа в задръстената улица. Звънеше на Сюли, откакто беше научил за журналистическата засада при моргата. Беше видял по телевизията как Сюли буквално замъкна Лив покрай камерите и я набута в полицейската кола, все едно беше арестувана. Смяташе да му разпори задника, когато се добере до него. Може би Сюли подозираше подобно нещо и затова не отговаряше на повикванията. В същия миг телефонът в ръката му изчурулика и той рязко го отвори.

- Сюли?

- Не, Рийс съм. Имам новини за теб.

Аркадиан изпухтя раздразнено към прозореца.

- Добри ли са?

- Ами... интригуващи. Току-що се промъкнах в лабораторията и погледнах ДНК пробите, за да видя как вървят нещата. Сравних пробата на момичето с тази на монаха. Бяха по средата на електрофорезата, но въпреки това ги обработих с флуор, за да видя как се разделят нишките.

- Изобщо не разбирам какви ги говориш. Кажи ми едно - съответстват ли си?

- Има още време, преди да се обработят напълно, но засега оставам с впечатление, че не само си съответстват, ами са идентични. Което е странно.

- Защо? Това подкрепя историята ѝ.

- Да, така е. Очаквах обаче резултатите да покажат, че момичето не е сестра на монаха.

- Как така?

- Защото при всички описани случаи на сиамски близнаци няма нито един, в който те да са от различни полове. Генетично полът трябва да е един и същи, защото на практика те са едно същество.

- Значи е невъзможно?

Рийс замълча за момент, после каза:

- Поне е много малко вероятно от медицинска гледна точка.

- Но не и невъзможно?

- Не. Има много описани случаи на двуполови характеристики - хермафродити и тъй нататък. И като се има предвид религиозната страна в цялата история, ако вярваш в непорочното зачатие, това оставя вратата отворена за всевъзможни...

- Чудеса?

- Смятах да използвам „необясними феномени“.

- Не е ли едно и също?

Рийс премълча.

- Значи въз основа на данните смяташ, че момичето казва истината ли?

Рийс отново се поколеба, сдържан от естествения скептицизъм на учения.

- Да - каза най-сетне. - Мисля, че казва истината. Не вярвах, докато не видях резултатите от ДНК пробите, но не можеш да фалшифицираш подобно нещо.

Аркадиан се усмихна. Беше му приятно, че доверието, с което бе приел версията на момичето, се оказа основателно. Вече беше напълно убеден, че тя е ключът към цялата загадка.

- Ще ми направиш ли една услуга? - попита той. - Би ли добавил всичко това в досието? Ще го прегледам, като дойда в службата.

- Разбира се. Няма проблем. Къде си сега?

Аркадиан погледна задръстването по тесните улици, водещи към Района на градините.

- Още търся мъртвия монах. Макар че в момента и мъртвец би се движил по-бързо от мен. Как са нещата при теб? На журналистите не им ли омръзна вече?

- Стига майтапи, отвън са се събрали стотици. Обзалагам се, че с нетърпение очакваш вечерните новини.