Саймън Тойн - Sanctus

Лив продължи да го гледа за момент, после бавно извади бележника си и го постави на бюрото. Обърна на втората страница, където бе преписала символите от семките.

- Ето какво ми изпрати той - каза тя и плъзна бележника към тях. - Подреждах ги по всевъзможни начини, мъчех се да открия някакъв смисъл. После се срещнах с доктор Аната и намерих това на мястото, където е паднал брат ми.

Извади пъхнатата между страниците картичка и им показа загадъчното съобщение:

Т

MALA

MARTYR

- Благодарение на това успях да подредя буквите по следния начин... - Посочи последното, което беше написала:

Т + ?

Ask Mala

- Точно тогава пристигнахте вие. - Лив хвърли поглед към Гейбриъл. Той й се усмихна и усмивката стигна чак до очите му. Лив извърна поглед и усети, че се изчервява. - Така - продължи тя и погледна стареца. - Вие сте мала. Предполагам, че трябва да питам вас какво представлява това Т?

Оскар я погледна. Очите му изведнъж бяха станали уморени и тъжни.

- Някога е било наше и е било наричано Мала Т. Но колкото до това какво представлява... боя се, че не зная.

Лив впери поглед в него. Не можеше да повярва на ушите си.

- Но вие трябва да знаете - възрази тя. - Брат ми е заложил живота си на това. Защо иначе би ме пратил да ви търся, ако не е смятал, че ще можете да помогнете?

Оскар поклати глава.

- Може би не това е посланието.

Лив се загледа във фразата в края на страницата. Беше извадила всички комбинации, които бе успяла да открие. Това беше единственото, което имаше някакъв смисъл. Взе бележника и прелисти на първата страница.

- Вижте - каза тя и посочи грубата рисунка на тялото с изгореното Т на ръката. - Същото нещо е било жигосано на ръката му, наред с тези други белези. Може би посланието е в тях!

- Белезите не са послание - каза Оскар и започна да съблича горнището на пилотския си костюм. - А просто знаци за чин. Те са част от ритуала, свързан с Тайнството, но не разкриват какво представлява то.

Измъкна ръцете си от ръкавите, смъкна комбинезона до кръста си, после свали бялото си поло. Лив зяпна тялото му. Беше с цвят на махагон и покрито с тъмните издути линии на стари белези. Погледът ѝ проследи познатите форми. Напълно точни. Нанесени преднамерено. Идентични с белезите, които бе видяла върху тялото на мъртвия си брат.

След вечерня почти всички обитатели на планината отиваха в трапезариите и отец Тома не очакваше да намери много хора в библиотеката.

Мина през въздушния шлюз и втората врата се плъзна и го пусна в преддверието. Той погледна към малкото кръгове светлина в мрака с тъмната фигура на монах във всеки, подобна на готова да се излюпи попова лъжичка. Повечето бяха с черни раса - библиотекари, дошли да оправят безпорядъка, оставен от изследователите. После забеляза главния библиотекар седнал до входа на основнага зала. Брат Малахия вдигна поглед към него и незабавно се изправи. Тома очакваше да го открие тук, но въпреки това крилете на страха запърхаха в гърдите му, докато го гледаше как върви към него. Тома не беше свикнал да пази тайни. Не му понасяха.

- Отец Тома - каза Малахия и се наведе заговорнически към него, - взех свитъците и табличките от праисторическата секция, както пожела.

- А, добре - отвърна Тома и усети напрежението в гласа си.

- Мога ли да попитам каква е целта на изваждането им?

- Да, разбира се - каза Тома, като се мъчеше да говори спокойно, дори небрежно. - Сензорите регистрираха някакви необичайни пикове във влагата в онази част на пещерата. Изолирах я в определен район и се нуждая от свободен достъп до лавиците, за да проверя резервоарите и да пусна диагностика на климатичната система. Просто предпазна мярка.

Очите на Малахия проблеснаха. Лично за него въвеждането на печатната преса беше върхът на технологичния напредък. Всичко по-късно само го озадачаваше.

- Разбирам - рече библиотекарят. - Уведоми ме, когато приключиш, за да се погрижа за връщането на текстовете.

- Разбира се - отвърна Тома. - Няма да отнеме много време. Ще пусна диагностиката веднага.

Поклони се, обърна се и тръгна небрежно - доколкото му позволяваше бясно препускащото сърце - към малката врата срещу входа. Отвори я и се вмъкна вътре.

Зад вратата имаше малко помещение с бюро, терминал и мъж с червеникавокафявото расо на страж.

- Добра вечер, братко - жизнерадостно поздрави Тома и продължи покрай него към вратата в отсрещната стена. - Някакви проблеми?