Саймън Тойн - Sanctus

- Как е умрял? - попита тя.

- Падане.

Тя кимна замислено, докато образът на златното момче изчезваше, за да се смени с мъждукащата червена река на щатската магистрала. Всъщност отдавна бе сигурна, че никога повече няма да го види. После си спомни нещо друго, което бе споменал инспекторът.

- Казахте, че е самоубийство?

- Да.

Изникнаха още спомени. Тревожни спомени, които натежаха върху душата ѝ и напълниха очите ѝ със сълзи.

- И кога... кога е станало?

Последва кратко мълчание.

- Тази сутрин... местно време.

„Тази сутрин? Бил е жив през цялото това време...“

- Ако искате, мога да се обадя във вашето полицейско управление - каза Аркадиан. - Ще пратя снимки и щс помоля да ви се обадят, за да идентифицирате официално смъртта.

- Не! - рязко отвърна Лив.

- Вижте, някой трябва да го идентифицира, нали разбирате.

- Не е нужно да пращате снимки. Мога да дойда след... може би дванадесет часа...

- Не е нужно да идвате лично, за да го идентифицирате.

- В момента шофирам. Мога да продължа направо към летището.

- Наистина не е необходимо.

- Напротив - каза тя. - Трябва. Брат ми изчезна преди осем години. А вие ми казвате, че само преди няколко часа е бил все още жив. Просто трябва да дойда... Трябва да разбера какво е правил през всичките тези...

Телефонът ѝ се изключи.

Мъжът с луничавите ръце седеше в кафенето и се преструваше, че чете спортните страници. Заведението бе пълно и току-що бе успял да се добере до една малка масичка точно на границата на прохладната сянка, хвърляна от навеса върху уличката. Погледна как слънцето бавно пълзи по бялата ленена покривка към него и се дръпна назад в стола.

От мястото си виждаше извисяващата се Цитадела, която сякаш го наблюдаваше. Това го изнервяше. Параноята му всъщност не бе съвсем безпочвена. Почти веднага след като прехвърли парите от чековете в една сметка на Първа руинска банка, сметка, за която знаеше само той, беше получил две нови съобщения. Първото беше от човек, с когото работеше от време на време. Искаше същата информация, която той току-що беше продал. Второто бе от свръзката му в Цитаделата и предлагаше щедро възнаграждение за по-нататъшната му лоялност и редовно предоставяне на нови сведения. Сутринта определено се очертаваше доста доходо- носна. Въпреки това той се чувстваше малко притеснен да взема пари за „по-нататъшна лоялност“, след като се канеше да предаде същата информация на друг, при това пред самата Цитадела.

Вдигна очи от вестника и махна на сервитьора да му донесе сметката. Странно, че точно този случай бе събудил интереса на толкова много хора. Не беше убийство или сексуално престъпление, които традиционно бяха най-доходоносните.

Сервитьорът профуча покрай него, като остави малък поднос със сметката, затисната с ментов бонбон в средата. Мъжът с луничавите ръце си беше поръчал само кафе, но извади портфейла си, избра една кредитна карта и я размени с бонбона, който разви и лапна. Остави вестника на бялата покривка и го приглади: дланта му усети леката подутина вътре. Облегна се в стола си и се зазяпа като обикновен турист, наслаждаващ се на хубавото време. Келнерът се върна и прибра вестника и подноса, без изобщо да забавя крачка.

Слънцето продължаваше да пълзи в небето и мъжът дръпна стола си назад. Явно беше свързано със секс. Беше прегледал досието при източването и ако можеше да съди от всички онези белези, явно ставаше нещо смахнато. Подозираше, че е свързано с някаква щуротия, която светите отчета се опитваха да потулят.

Знаеше също, че другата страна, на която бе предал сведенията току-що, не изпитва особена любов към Цитаделата и хората в нея. Това го доказваше информацията, която бе осигурявал преди. Преди няколко години им бе продал досие относно скандал сьс свещеници педофили, а в друг случай бе набавил имената и телефонните номера на ключови свидетели, когато служители на една благотворителна организация, свързана с Църквата, бе разследвана за измами. Предполагаше, че и тук има нешо подобно. Явно клиентите му се опитваха да научат колкото се може повече, за да раздухват пламъците на поредния скандал и да вгорчат живота на пресветите типове там горе. А всичко това бе чудесна новина за него. Таблоидите веднага щяха да налапат един пикантен сексскандал с религиозна жилка - а те винаги плащаха най-добре от всички.

Погледна към планината и се подсмихна подигравателно. Щом искаха да му дават бонус за лоялността му, това си беше за тяхна сметка. Може би подобен начин на мислене работеше там горе, където хората вярваха във великото отвъдно, но в реалния свят единственото, което имаше значение, бе тук и сега. Пък и без това нямаше да им дава нова информация в скоро време. Осигуряването на големи файлове бе неприятна работа. Нямаше нищо против да им праща кратки съобщения на номера, който му бяха дали: поне това беше стъпка в правилната посока. Но днес вече се бе катерил веднъж по свещения хълм с флашка в ръка - допълнителните новини можеха да почакат до утре. Така или иначе вече му бяха платили.