Саймън Тойн - Ключът

Всички подземни находища на петрол се намират на места, където някога е имало праисторически гори, гнили в продължение на милиони години, за да се превърнат в богат на въглерод суров петрол. В резултат на своите размери и възраст, както и благодарение на обстоятелството, че никой досега не бе успял да го открие, с времето Едем би трябвало да се е превърнал в най-голямото и най-богатото петролно находище на света. Църквата се бе опитвала да открие Едем, ръководена не само от възвишени мотиви, но и за да експлоатира собственото си минало - всъщност миналото на всички хора, за да подсигури своето бъдеще.

Аркадиан прикрепи доклада към списъка с имейл адреси, който бе подготвил - в него влизаха толкова медии - големи и малки, местни и глобални, - колкото бе успял да открие, а също и няколко независими блога на политическа тематика. Списъкът включваше още Интерпол, пресслужбите на няколко правителства и Ватикана. Бе оставил адресите видими, за да може всеки да знае кой още е получил този доклад, а и за да разберат онези, чиито машинации бяха разкрити, че е невъзможно да потулят случая. Той хвърляше семената колкото се може по-нашироко, за да покълнат навсякъде, където открият благодатна почва. Библейската аналогия му допадаше.

Изпрати доклада си до всички свои колеги от полицейското управление в Руин, копира го на една флашка, която пъхна в джоба си, взе сакото си от облегалката на стола и се прибра у дома при жена си.

Но земята помогна на жената;

и отвори земята устата си и погълна реката,

която змеят бе изпуснал от устата си.

Отново, както и преди, сънуваше мрак, но този път не се страхуваше от него, този път знаеше какво се крие в мрака. Когато се събуди, протегна ръка към Гейбриъл, както бе направила в пещерата.

Но той не бе тук.

Лив отвори очи.

Намираше се в някаква амбулатория или медицински пункт. Мястото бе непознато, но въпреки това тя се чувстваше така, сякаш мястото ѝ е тук, сякаш си е у дома.

В стаята имаше още едно легло. На него лежеше Джон Ман, намерил най-сетне покой. Лив виждаше, че е мъртъв, но усещаше и още нещо, усещаше, че той е постигнал мир със самия себе си. Нямаше търпение да види Гейбриъл, чудеше се къде е, защо не бди до тялото на баща си, когото бе намерил и загубил в рамките на само няколко часа. Сега той наистина бе останал сам-самичък на този свят. Също като нея. Не, Гейбриъл не беше сам. Никога нямаше да е сам. Той имаше нея и тя имаше него.

Стана и излезе в коридора, привлечена от шума, който идваше отвън. Сградата изглеждаше пуста, всички звуци долитаха от оградения двор. Тя тръгна по коридора и видя в края му вратата с пръснатата от куршуми ключалка.

Звездната карта лежеше на масата, където Гейбриъл я бе оставил. Погледът ѝ проследи съзвездията, очертани върху нея. Различи Дракон, Бик и Голямата мечка. Забеляза една допълнителна звезда, издълбана по-дълбоко в камъка от останалите. От нея тръгваше права линия, която отвеждаше до някакъв текст.

Шепотът в главата ѝ си бе отишъл, затова нямаше кой да го преведе вместо нея. Оказа се обаче, че Лив е в състояние да го прочете без усилие.

Тайнството се прибира у дома

и Ключът поглежда към Небето.

Ражда се нова звезда и редом с нея - нов цар на земята,

който да установи ред до края на дните

Като че ли някаква частица от Тайнството бе останалазавинаги у нея. Вдигна тежката каменна плоча и я обърна с надеждата да открие още нещо върху обратната й страна. Под плочата обаче я очакваше бележка.

Доктор Харзан обикаляше около ръба на ямата, в която бе погребан хеликоптерът.

Повечето артефакти вече бяха измъкнати от дупката и очакваха да бъдат транспортирани до Турция, където да постъпят в Голямата библиотека, нещо, което би трябвало да стане още преди дванайсет години. Най-сетне щеше да приключи едно незавършено дело и това чувство го изпълваше с огромно задоволство.

Въпреки това...

В далечината се разнесе стрелба. Изстрелите като че ли идваха откъм петролната сонда. Не успя да се свърже с никого по радиостанцията. Опита няколко пъти, но не чу нищо освен прашенето на статично електричество. Това го обезпокои. Възможно бе радиостанцията им да се е повредила. Този проклет пясък бе в състояние да повреди абсолютно всичко. Срещата му с Джон Ман също го бе обезпокоила. Тя му напомни, че миналото е в състояние да се завърне и да създаде проблеми дори когато човек е сигурен, че е мъртво и погребано. Тези артефакти, заедно с алтернативната версия на същите тези легенди, отразена в Библията, бяха неопровержимо доказателство за това. Колкото по-скоро бъдеха заключени в дълбините на планината, където никой никога нямаше да ги види, толкова по-добре.