Саймън Тойн - Ключът

В следващия миг земята започна да се тресе.

В първия момент Лив реши, че причината за това е звярът, чиито стъпки разтърсват земята. Обърна се и го видя надвесен над нея, отворената му паст продължаваше да бълва пламъци. На дългата му шия имаше някакъв знак, някакво лого с изображението на петролна сонда над червената линия на земята. Ужасената Лив го възприе за обърнато Тау. Високо някъде на платформата прозвуча пронизителна сирена и кошмарното видение от съня ѝ доби завършен вид.

Знаеше какво ще последва - пламъците. Очакваше да я погълнат, докато земята под нея започваше да се тресе все по-силно и по-силно.

От дълбините на драконовото туловище долетя измъчен стон, преминал в писък, наподобяващ скърцането на метал, който променя формата си. Шумът се усили, пламъкът замъждука и угасна, а на мястото му се появи облак пара. Сетне и парата изчезна, прогонена от вода, избила под такова налягане, че се издигна високо над лагера и се разпръсна на ситни капчици, които заваляха като дъжд.

Хранилищата, превърнати вече в езера от гъст черен петрол, започнаха да врят и кипят и изгнилите преди милиони години гори започнаха да се избистрят и да се превръщат в нещо много по-чисто. Дори хеликоптерът, кацнал на бетонната площадка с работещ двигател, се разтърси и замря, когато течността в резервоарите му се превърна във вода.

Лив вдигна поглед към водната струя, която излизаше от устата на дракона, и си припомни думите от пророчеството:

Ключът трябва да намери Дома на Звездната карта

И там да угаси огъня на Дракона до първо пълнолуние

Беше успяла.

Шепотът я напусна така бързо, както се бе появил, потъна в земята и се завърна в дома, който някога бе напуснал. Лив се строполи върху прашната земя и изгуби съзнание.

В настъпилия хаос и объркване пазачите съвсем забравиха за пленниците. Някои се взираха в сондата и наблюдаваха как обещаните им дялове от печалбата се изпаряват пред очите им. Други гледаха към пустинята и приближаващия се облак прах, вдиган от победоносните конници, които, незасегнати от чудото, превърнало петрола във вода, бяха спечелили битката с моторизираните сили на Хайд.

Гейбриъл допълзя до Лив и провери пулса ѝ. Беше много слаб. Той я вдигна и се втурна към най-близката сграда с надеждата в един толкова голям лагер да има медицинска служба.

Хайд долови движението с периферното си зрение. Все още бе в шок, неспособен да проумее какво се бе случило. Тъкмо си представяше живота, за който винаги бе мечтал - и в следващия миг се оказа беден, както и досега, окъпан от проливен дъжд. Нямаше представа какво се е случило, но знаеше, че е свързано с мъжа и жената, които се бяха опитали да му избягат. И това го изпълни с омраза към тях.

Изтича до хеликоптера, измъкна автомата си иззад седалката и се прицели в широкия гръб на отдалечаващия се мъж. Проследи движенията му и се прицели така, че куршумът да мине през мъжа и да се забие в момичето.

Показалецът му се напрегна. Натисна спусъка. В този миг пред него изскочи Дух - мълчалив и безшумен както винаги - и пое куршума с тялото си.

Гейбриъл чу изстрела, погледна през рамо и видя баща си да се хвърля напред и да събаря Хайд на земята.

Пред погледа му прелетяха всички сценарии от неговата младост, всичко онова, което си бе представял, че ще направи, за да спаси баща си. А в крайна сметка баща му бе спасил него.

Видя Хайд да отблъсква безжизненото тяло на баща му и отново да вдига автомата.

В този миг вълната конници помете Хайд, едно от животните го изрита в главата в мига, в който той стреля, после го смачка с копитата си.

Гейбриъл не изчака да види дали Хайд няма да се изправи. Продължи да тича и влетя през вратите на постройката, за да отнесе Лив на сигурно място.

В сградата нямаше никого. Единственият звук идваше от огромния фонтан, който трополеше по покрива и заглушаваше бръмченето на климатичната инсталация.

Гейбриъл откри медицинския пункт в края на един дълъг коридор и отвори вратата с ритник. Внимателно положи Лив на леглото и сложи ръка на врата ѝ, за да провери пулса ѝ. Беше стабилен, но слаб. Тя отвори очи, но не успя да ги фокусира. Устните ѝ оформиха думи, които излязоха в едва доловим шепот.

- Успяхме ли?

- Мисля, че да! Дръж се!

В съзнанието ѝ отново изникнаха думите от пророчеството - до първо пълнолуние... погине ли Ключът...

Гейбриъл отвори най-близкия шкаф. Беше пълен с превързочни материали и стерилни ръкавици. Гейбриъл бе добре обучен в оказването на първа помощ по време на бойни действия и знаеше как да облекчи болка или да спре кръвозагуба, но нямаше представа как да действа в подобна ситуация.