Саймън Тойн - Ключът

- Сега обаче аз съм полковник от военното разузнаване, а ти си цивилен беглец от закона. Какво се обърка, та изпадна до това положение? - Уошингтън се върна зад бюрото и му подаде факса. - Това дойде преди два часа. Изпратиха ни го от министерството на вътрешната сигурност, което означава, че си се изправил пред опасни врагове.

Гейбриъл прочете набързо съобщението, после го подаде на Лив. То съдържаше преразказ на информацията, която бе чула по новините, докато седеше в хотелската стая в Ню Джърси. Единственият нов момент бе свързан с нея. Тя бе описана като жертва на отвличане, която трябва да бъде открита незабавно и подложена на неопределено медицинско лечение. Имаше и спешен телефонен номер, на който трябваше да позвъни всеки забелязал някой от тях двамата.

- Проверихте ли номера? - попита тя.

- Опитахме. Оказа се сайт, виртуално телефонно разпределително табло, което прехвърля разговорите на друго място. Не можахме да установим местонахождението му, ако това имате предвид. Важното в случая е, че този факс се е озовал на бюрото ми, което означава, че който и да ви преследва, знае, че пътувате насам.

Гейбриъл кимна и попита:

- Някакъв напредък с онези досиета на иракската полиция?

- Знаеш как да поискаш услуга - засмя се Уошингтън, извади една папка от горното чекмедже на бюрото и му я подаде.

Вътре имаше официални документи, написани на арабски.

- Това са копия на разузнавателни досиета, попаднали в наши ръце по време на освобождаването на Багдад. Вероятно има и още, но честно казано, ти не ми даде достатъчно време. Не беше лесно да се сдобия с тях, а изпращането им тук бе още по-трудно. Следващия път ме предупреди по-отрано.

- Ще го имам предвид - каза Гейбриъл и прелисти най-горните документи, докато не откри резюме на английски.

Това бяха военни и полицейски доклади от 16 септември 2000 г., съдържащи информация, свързана с разследването на инцидент в пустинята край Ал Хилах, провинция Бабил. Група археолози били нападнати от неизвестна бойна група. Оцелели нямало. Към докладите имаше списък от двайсетина имена, повечето на местни жители, но част от жертвите бяха западняци. Първо в списъка бе името на Джон Ман. Документите потвърждаваха онова, което Гейбриъл винаги бе подозирал - инцидентът нямаше нищо общо с иракското правителство. По времето на инцидента една военна база засякла на радарите си летателен апарат, който се движел на юг от турско-сирийската граница. Скоростта и начинът му на летене предполагали, че става въпрос за хеликоптер. След двайсетина минути същият летателен апарат бил засечен да лети северно от мястото на археологическите разкопки, но времето се влошило и военните изгубили хеликоптера от радарите си. Докладите предполагаха, че става въпрос за въздушен набег на турски специални части, макар да не ставаше ясно каква е била целта на операцията.

Гейбриъл обаче знаеше.

В хеликоптера бе имало агенти на Цитаделата, изпратени да конфискуват всички артефакти, открити на мястото на разкопките, и да не оставят никакви свидетели.

Следващите документи разкриваха, че са се провалили.

Някой бе оцелял.

Първият документ бе формуляр за приемането на пациент в психиатрична болница в покрайнините на Багдад. Датата бе две седмици след инцидента в пустинята. Името на пациента бе Заид Азиз. Бил намерен полумъртъв в пустинята, ослепял от слънцето, с рани от изгаряния по ръцете и краката, бълнувал несвързано. Заявил на спасителите си, че е оцелял, след като бил нападнат от дракон. Последвалите разпити установили, че е един от безследно изчезналите работници от археологическите разкопки край Ал Хилах. Изгарянията му съвпадали с онова, което следователите открили там. Извършителят на клането събрал труповете накуп, залял ги с керосин и ги подпалил. Азиз бил прострелян с един куршум в ръката и друг в главата. Лекувалите го специалисти предполагаха, че е изгубил съзнание в резултат на раняването в главата, затова нападателите са го взели за мъртъв. Болката от горящата му плът обаче вероятно го накарала да дойде на себе си. Тъкмо тя спасила живота му. За нещастие по времето, когато бил намерен, раните, дехидратацията и треската, причинена от сепсиса, вече били помътили разсъдъка му. Досието включваше още няколко разговора, проведени през годините от полицаи и психиатри, които не хвърляха нова светлина върху инцидента. Азиз продължил да повтаря фантасмагорията си за огнедишащия дракон, който се появил в нощта, а също и за някакъв дух, който се надигнал от земята и изчезнал в пустинята. Психиатрите смятаха, че Азиз вероятно идентифицира сам себе си с въпросния дух.