Саймън Тойн - Ключът

- Не се тревожи - успокои я Гейбриъл, разбрал причината за промяната в настроението ѝ. - Това е опашката за камиони. Ние ще минем оттам. - И посочи чист участък от пътя, по който се движеше американски всъдеход „Хъмви“, насочил се към опашката от таксиметрови автомобили. Бронираният джип излезе от пътя, заобиколи спрелите автомобили, като вдигаше опашка от прахоляк, спря за броени секунди при бариерата, след което отново ускори и тръгна по моста към Ирак. На другия бряг на реката го очакваха други армейски джипове и камиони, охранявани от войници с преметнати пред гърдите автомати М4. Стояха в сянката на малка арка, издигната над пътя. На върха ѝ имаше надпис на арабски, а под него превод на английски, който гласеше: „Добре дошли в Иракски Кюрдистан!“.

- Ще минем за нула време - каза Гейбриъл. - Повярвай ми, правил съм го много пъти.

Лив не изглеждаше убедена.

- А правил ли си го с половината турска полиция по петите ти?

Той се усмихна и подаде паспорта си.

- Те не търсят мен, а някой си Гейбриъл Ман.

Тя отвори паспорта и видя от снимката да я гледа усмихнатото му лице, но името под нея не бе неговото.

- Кой е Дейвид Кинсела?

- Аз съм... при необходимост. Това е част от битието ми на служител в благотворителна фондация. Омръзнало ми е да ме гонят от разни страни за това, че се опитвам да помогна на хора, които правителството преследва. За нещастие, ако някой режим иска да те прогони, няма никакъв проблем - всички козове са в ръцете му. Единственото, което трябва да направят, е да включат името ти в списък с хора, които са нежелани в страната. В такъв случай не можеш да влезеш по обичайния начин. Затова проявих известна находчивост и престанах да играя по правилата. Повярвай ми, напускането на Турция няма да ни създаде никакви проблеми. Повече ме притеснява онова, което ни очаква в Ирак.

Продължиха по пътя, подминаха паркираните камиони и спряха зад местните таксита.

- Това може да ни забави малко - каза Гейбриъл и кимна към таксиметровите шофьори. - Те изкарват прехраната си, като превозват туристи и пътешественици, помагат им да се справят с бюрокрацията и не са особено дружелюбни към онези, които не се нуждаят от помощта им. Можем да ги помолим да ни пропуснат, но се съмнявам, че ще проявят подобно благородство, а не ми се иска да стават скандали и да привличаме излишно внимание.

Лив огледа опашката от таксиметрови шофьори и техните пътници. Бяха петнайсетина и всичките изглеждаха така, сякаш бяха излезли на неделен пикник. Неколцина разговаряха с граничните полицаи, други обядваха, някои пушеха, имаше и такива, които играеха карти, но ако се съдеше по вида им, никой от тях не бързаше.

- Как ще разберем колко хора има преди нас на опашката?

Гейбриъл посочи черната дъска с изписаното върху нея число 12.

- Получаваш листче с номер и когато ти дойде редът, те извикват.

Вълна горещ въздух изпълни кабината на джипа, когато Гейбриъл слезе от автомобила и се запъти към униформения служител, седнал зад издраскания плексигласов прозорец на гишето, за да вземе номерче. Лив погледна през прозореца. Не можеха да си позволят да стоят тук и да чакат на опашката. Нямаха време. Огледа оценяващо таксиметровите шофьори. Омазани ризи, елечета, космати рамене. Може би трябваше да смени подхода. Отвори вратата, излезе под палещите лъчи на пустинното слънце и тръгна към Гейбриъл.

- Двайсет и шест - каза той и ѝ подаде листчето, което бе получил току-що. - Ще поговоря с някои, за да видя дали няма да ни пуснат по-напред.

- Нека опитам аз - каза Лив, взе листчето и тръгна към четирима шофьори, които играеха на карти. - Имаш ли пари?

- Малко.

- Трябват ми колкото да привлека вниманието на тези типове. Ще ми превеждаш ли?

Застана край обърнатия с дъното нагоре варел, който служеше като маса за игра, и се усмихна широко.

- Здравейте. Някой от вас има ли по-малък номер от моя? - попита и вдигна листчето. Гейбриъл превеждаше. Мъжете забъркаха по джобовете си и извадиха своите номерца. Както можеше да се очаква, номерата на всички бяха по-малки от нейния. Тя дари с възможно най-очарователната си усмивка шофьора с номер 14, брадат мъж с очила, чиито фотосоларни стъкла бяха потъмнели от слънцето. - Какво ще кажеш да спечелиш малко пари?

В мига, в който Гейбриъл преведе думите ѝ, лицето му се изпълни с недоверие.

- Сложи на масата динари за двайсет долара и го попитай отново - каза тя на Гейбриъл, без да спира да се усмихва.

Мъжът изглеждаше заинтригуван от появата на парите. Лив взе три карти от тестето и ги вдигна: тройка купа, седмица каро и дама пика.