Саймън Тойн - Ключът

Гейбриъл прочете документите с нарастващо раздразнение. Този човек вероятно бе станал свидетел на случилото се, но всяка информация за нападението като че ли се бе изпарила от увредения му мозък. Току-що наученото елиминираше една от възможните насоки на тяхното разследване. Гейбриъл се бе надявал атаката срещу Ал Хилах да е осъществена от иракската Републиканска гвардия, която да е пренесла реликвите в някой от многобройните дворци на Саддам Хюсеин. Ако бе станало така, вероятността да открият поне част от тях не бе никак малка. Документите обаче потвърждаваха онова, което Гейбриъл вече знаеше. Онова, което баща му бе открил, лежеше скрито в дълбините на Цитаделата.

- Погледни датата - каза Лив и посочи горния ъгъл на резюмето от последния разпит на Заид Азиз. - Разпитът се е провел преди по-малко от половин година.

- Да. Може да е луд, но е костелив орех - каза полковник Уошингтън. - Аз лично не знам дали бих оцелял след дванайсет години в иракска лудница. Очевидно другите пациенти се страхуват от него. Година - година и половина след като е постъпил там, е изгорил жив друг пациент в съседната стая. Никой не знае как е успял да го направи. Останалите пациенти вярват, че се е сдобил с частица от силата на дракона. Затова никой не го закача, дори санитарите. - Полковникът си погледна часовника. - Не че ви гоня, но какви все пак са плановете ви, как смятате да прекарате времето си в тази прекрасна страна?

- Ще тръгнем към Ал Хилах.

- Да не сте полудели? Двама западняци без въоръжен ескорт в бял джип? Стигнете ли на юг от Мосул, веднага ще ви отвлекат или убият, а може би и двете! Не, опасявам се, че ще се наложи да ви помоля да ме придружите до Централното командване в Багдад. Един хеликоптер ще ме вземе в четиринайсет нула-нула, а аз ще взема вас за доуточняване на някои подробности... преди да разбера, че - за мое най-голямо съжаление - вие не сте хората, които търсим, и се налага да ви пусна. Какво ще правите след това си е ваша работа.

Подаде на Гейбриъл бележник и молив и добави:

- Защо не си запишеш адреса на онази лудница в Багдад, преди да върна тези документи? Ей така, в случай че решиш да се отбиеш. Сигурен съм, че господин Азиз ще ти се зарадва. Не вярвам да има много посетители.

Хайд излезе под изпепеляващите лъчи на слънцето.

- Ей там - каза Тарик и посочи на изток покрай петролната сонда.

Хайд присви очи и погледна облака прах, издигнал се на хоризонта. Пясъчните и прашните бури бяха обичайно явление в пустинята. Появяваха се изневиделица и превръщаха деня в нощ за броени секунди. Освен това нанасяха повече щети на оборудването от куршумите и гранатите, затова той обръщаше повече внимание на наблюдението на пустинята и защитата от пясъчни бури, отколкото на потенциални нападатели, саботьори или похитители.

Тръгна към вишката. Неумението да се реагира бързо при пясъчна буря би могло да затвори цялата инсталация за седмици. Ако пясъкът проникнеше в машините, щеше да се наложи да бъдат разглобени, почистени и отново сглобени. Оръжията засичаха, когато по сма- зочното масло полепнеше прах. Електрониката даваше на късо, когато миниатюрни зрънца прах проникнеха в интегралните схеми. Дори хората може да ослепеят временно, ако песъчинките, носени от вятъра, издраскаха очите им. Това бе една от многото, безкрайно многото причини Хайд да ненавижда тази страна.

Веднага щом се качи на кулата, вдигна бинокъла и огледа устремилата се към небето колона от прах. Приличаше на малък пясъчен хълм, който се движеше и подскачаше над повърхността, сякаш земята под него бе започнала да ври и кипи. Изглеждаше сравнително малък и все още доста далеч, но определено се движеше в тяхната посока. Ако не се разсееше или не променеше посоката си, шеше да се наложи да спрат работа. Прекратяването, макар и временно, на сондажите означаваше загуба на пари и време, а единствената причина Хайд да се нагърби с тази работа бе обещанието да получи част от печалбите. Към момента това се равняваше на половин процент от... нищо.

Хайд погледна ветроуказателя. Вятърът духаше от северозапад, а бурята се приближаваше от изток. Възможно бе там някъде да има насрещен вятър, който да отклони бурята, преди да ги връхлети... а може би това изобщо не беше пясъчна буря.

Погледна пак през бинокъла и забеляза проблясък, последван от втори. Усмихна се. Беше прав. Това не бе природно явление, а Дух, който яздеше начело на конен отряд, строен в една линия и отправил се към него. Бедуините винаги използваха тази формация, когато се придвижваха бързо. Тя им позволяваше да дишат чист въздух, освен това бе част от тактиката им за сплашване на врага, тъй като прахолякът създаваше впечатлението, че броят на нападателите е много по-голям от реалния.