Саймън Тойн - Ключът

И линейката потегли.

Репортерът скочи зад волана на новинарския си микробус и запали двигателя. Включи на скорост и натисна педала на газта веднага щом операторът се настани на седалката. Бусът сякаш се спъна, раздруса се и воланът се извъртя надясно. Репортерът се опита да го овладее, но след няколко метра натисна спирачката и скочи, за да види какво не е наред.

Едната предна гума бе спукана от дървена летва с набити в нея пирони. Репортерът метна летвата встрани и тя изтрака на паважа. Саботаж! Той вдигна поглед и видя как линейката завива зад ъгъла и изчезва.

- Наистина ли става въпрос за свръхдоза барбитурати? - попита Аркадиан.

Шофьорът поклати глава.

- Едва ли. Вероятно са ѝ давали някакви барбитурати, но концентрацията им не е опасна. Тя е контактна, кръвното ѝ е нормално. Бях ли убедителен? Нямам голям опит с пациенти, които още дишат.

Шофьорът бе доктор Бартоломю Райс, старши патолог в отделението за съдебна медицина. Двамата с Аркадиан бяха работили по стотици случаи и полицаят знаеше, че Райс е единственият човек, който може да се справи с подобна задача - да осигури линейка и да изиграе убедително ролята на лекар - за толкова кратко време.

- Накъде сега? - попита Райс, след като изключи сирената и светлините, намали скоростта и насочи линейката към опустелите улици на Руин.

- Карай на изток, докато излезем от града - отвърна Аркадиан. Тъкмо минаваха покрай градската болница. - Ще ти кажа, когато наближим.

Ватиканът

Резкият звън на телефона извади кардинал Клементи от кошмара, който сънуваше. Погледна часовника до леглото си. Бе малко след четири сутринта: най-неподходящото време за телефонно обаждане. Посегна към слушалката в мрака и я вдигна, за да сложи край на звъненето.

- Ало?

- Колко бързо можеш да включиш компютъра си и да се свържеш със защитения ви срещу хакерски атаки сървър? - попита Пентанджели, американският член на Групата.

- Десет минути - отвърна Клементи, който вече се бе събудил напълно. - Трябва да отида в кабинета.

- Побързай. Ще ти изпратя нещо, което трябва да видиш.

Връзката прекъсна.

След осем минути вратите на асансьора се отвориха на четвъртия етаж на Апостолическия дворец и Клементи веднага чу звъна на телефона в кабинета си. Забърза намръщен по коридора: притесняваше се, защото Светият отец спеше в съседната стая. Неговият апартамент бе разположен в друга сграда, която се намираше отвъд Сикстинската капела. Бе тичал през целия път, вярно, със скоростта, която позволяваше добре охраненото му тяло. Треперещата му ръка едва успя да пъхне ключа в ключалката и когато се озова в потъналото в мрак помещение, Клементи събори на пода купчина вестници в стремежа си да стигне по-бързо до телефона и да го накара да млъкне.

- Да - каза той задъхано.

- Провери ли електронната си поща?

Клементи се стовари на стола си.

- Сега... влизам... в нея. - Пое си дъх, сърцето му биеше бясно, треперещите му пръсти тракаха по клавиатурата.

В тайната му електронна поща го очакваха две съобщения, едното изпратено от мястото на проучванията в Ирак, а другото нямаше нито предмет на съобщението, нито подател. Предположи, че е изпратено от Пентанджели. Отвори го, при което се появи прозорец и автоматично започна излъчването на видеоклип.

Началните кадри бяха прекалено тъмни, а камерата така подскачаше, че не можеше да се види нищо. Постепенно картината се стабилизира и на ярката светлина на прожектора се появи стреснат русокос мъжага в черни дрехи, който буташе голям сандък. Клементи едва не припадна от ужас, когато осъзна какво се разиграва пред очите му.

- Това, което виждаш, е необработен материал, изпратен ми от един от моите старши продуценти. Канеха се да го излъчат ексклузивно по време на следващата емисия новини, но аз ги спрях. Всички копия вече са унищожени. Единственото доказателство, че това се е случило, е клипът, който гледаш в момента.

Картината се изгуби, после камерата отново се стабилизира и показа свалянето на капака на сандъка. Обективът фокусира върху спяща млада жена, свита в сандъка, след което показа общ план с Цитаделата за фон. Едва ли можеше да бъде по-лошо!

- Веднага след като материалът е заснет, момичето е отведено с полицейски ескорт в градската болница в Руин... но така и не е постъпило там. Изчезнало е. Отново. Доколкото си спомням, ти каза, че ще решиш проблема - Клементи нямаше как да пропусне подигравката в гласа на Пентанджели, - затова, кажи ми, моля, къде е момичето.