Саймън Тойн - Ключът

Операторът вдигна камерата и насочи обектива към капака на сандъка, а репортерът почна да го отваря, като не преставаше да коментира.

Аркадиан се изправи с мъка. Искаше да хукне след нападателя, но физическото му състояние не му позволяваше, затова закуцука към сандъка с надеждата там да го очаква добра новина.

Репортерът отмести капака и той падна на земята.

Вътре лежеше Лив, увита в бинтове и одеяла като мумия. Репортерът ѝ зададе няколко въпроса, но стана очевидно, че тя е упоена. Или поне така се надяваше Аркадиан, тъй като бе очевидно, че суматохата отпреди малко изобщо не я е обезпокоила.

Той допря пръсти до врата ѝ.

Имаше пулс.

Беше жива.

Драган наблюдаваше събитията, разиграли се в подножието на планината, като безпомощно божество, застанало на върха на своя Олимп. В мига, в който блесна прожекторът и едрият мъжага събори оператора и избяга, той разбра, че мисията се е провалила.

Видя как онези долу наобиколиха сандъка и вдигнаха капака. При вида на свитата вътре фигура нещо в него потрепна. Тя го привличаше и той трябваше да се хване за стената на пещерата, за да не полети надолу в бездната. Беше достатъчно близо, за да я види, но същевременно прекалено далеч, за да му е от полза. Смесени чувства бушуваха в душата му - искаше и да се разплаче, и да се разкрещи от гняв, и да убие някого. Не можеше обаче да направи нищо друго, освен да наблюдава как онези долу си тръгват и отнасят момичето.

По време на целия път из неравните калдъръмени улички на Стария град Аркадиан не се отдели нито за миг от Лив. Беше я прегърнал като баща, който успокоява детето си, въпреки че при всяко друсване остра болка пронизваше ранената му ръка.

Пътуваха с един от „луноходите“, както наричаха електрическите колички, наподобяващи тези за голф, но използвани за транспортиране на възрастните и инвалидите до подножието на планината. Точно в този момент Аркадиан бе склонен да се причисли и към едната, и към другата категория. Шофираше репортерът, а операторът обхождаше улиците с обектива на камерата си подобно на войник на пост. Не разговаряха, тъй като добре знаеха, че едрият мъжага, който ги бе нападнал, може да се крие някъде в сенките и да се опита да им устрои засада.

Когато се озоваха в подножието на Стария град, Лин се размърда неспокойно, събудена от друсането. Аркадиан въведе нужния код в клавиатурата и се усмихна, когато подвижната врата се отвори и разкри, че и втората част от спасителния план се развива според очакванията.

- Какво прави тази линейка тук? - попита репортерът.

- Аз я повиках. Не бях сигурен в какво състояние ще е заложничката. Спри до задната врата и ще ги помоля да я прегледат. Трябва да се уверим, че е добре, преди да разговаряш с нея.

Репортерът спря до паркираната линейка и натисна спирачките достатъчно рязко, за да разкрие раздразнението си. Сделката, която бе сключил с Аркадиан, му предоставяше ексклузивни права върху историята и сега той се боеше, че те ще му се изплъзнат.

Шофьорската врата на линейката се отвори и оттам слезе слаб мъж с бледо лице и дълга до раменете черна коса. Дойде при тях, наведе се над Лив и хвана китката ѝ.

- Пулсът е слаб - каза след няколко секунди. - Кръвното налягане е ниско. - Повдигна единия ѝ клепач и насочи фенерче към окото ѝ, сетне направи същото и с другото око. - Зениците са свити, но реагират. Прилича ми на натравяне с барбитурати. Ще ѝ сложа кис- лородна маска, ще ѝ дам глюкоза, но трябва незабавно да я настаним в болница, за да установим с какво е упоена и да прочистим организма ѝ от него.

Отвори вратите на линейката и извади оттам сгъваема количка. Разтвори краката ѝ и те издрънчаха върху паважа.

- Помогнете му - каза Аркадиан. - Сам бих му помогнал, но не съм в състояние...

- Продължавай да снимаш - нареди репортерът на оператора и помогна на лекаря да настани Лив върху количката.

Дългокосият медик я привърза с колан, после бутна количката с рамо, за да я намести в линейката.

Репортерът се обърна към Аркадиан.

- Нали каза. че можем да вземем интервю от нея?

- Да, но първо трябва да се погрижат за нея в болницата. Не би искал да застрашиш здравето ѝ заради репортажа си, нали?

Лекарят запали двигателя на линейката и сигналните лампи на покрива ѝ започнаха да се въртят и да хвърлят ярки синьо-червени отблясъци върху сивотата на старите крепостни стени.

- Ще държа останалите журналисти настрани, обещавам - каза Аркадиан. - Така че най-добре да отида в болницата, за да се погрижа за това. - С тези думи се настани на мястото до шофьора и затръшна вратата. - Ще се срещнем в болницата. Попитай за мен на рецепцията. Там ще те упътят.