Саймън Тойн - Ключът

Клементи обмисли възможността да излъже, да съчини набързо някаква история, че уж момичето е под наблюдение и ще бъде елиминирано до час, но през последните няколко дни бе дал толкова много подобни обещания, че не намери в себе си сили да изрече тези думи.

- Нямам представа - призна той.

Пентанджели въздъхна тежко и продължи:

- Не знам защо ти е толкова трудно да се справиш с тази бъркотия. Не забравяй, че в случай на провал ти ще загубиш най-много. Нашето участие в случая - като изключим обстоятелството, че сме отпуснали кредит на църквата - не може да бъде доказано. Ние ще си получим парите по един или друг начин, независимо дали в брой, или в недвижими имоти. Знаеш ли, парцелът, на който се издига „Сейнт Патрик“ 171в центъра на Манхатън, сигурно ще струва към четвърт милиард долара, ако излезе на пазара. Затова на твое място бих зарязал всичко останало и бих съсредоточил усилията си върху откриването на тези хора преди да са направили нещо непоправимо. Между нас казано, ние притежаваме повечето радио- и телевизионни станции по света, но все пак не притежаваме всички. Не разчитай, че втори път ще успеем да потулим подобна история. Време е да въведеш ред в собствения си двор, кардинале. Уведоми ме, когато приключиш.

Лив долови шумове и движения - достигнаха до нея през мекия пашкул на медикаментозния сън. Бяха по-различни отпреди, вече не долавяше равномерния шум на самолетни двигатели, а нещо по-тихо. Долови скърцане на гуми, усети лекото подрусване на автомобил, който се движи по неравна повърхност. А после скърцането спря. Отвори се врата и когато в колата се качи още някой, Лив усети амортисьорите ѝ да клякат. Навън бе тъмно, сигурна бе в това, макар очите ѝ да си оставаха затворени. Долови нощта, която се прокрадваше през отворената врата, и чу нощните звуци: сухото скрибуцане на щурците, лекия полъх на хладния ветрец.

Който и да се бе качил в автомобила, бе застанал близо до нея и я оглеждаше. Представи си как огромният русокос похитител се кани да ѝ бие поредната инжекция, която да я превърне в пленник на собственото ѝ тяло. Искаше ѝ се да скочи и да побегне в нощта, но знаеше, че тялото ѝ е прекалено слабо и няма да ѝ се подчини. Подготви се за убождането на иглата. А после някой каза:

- Лив?

Тя отвори с мъка очи и се опита да ги фокусира. Фигурата, надвесена над нея, бе озарена от прекалено ярка светлина, за да я различи добре, но знаеше кой е това.

Гейбриъл се усмихна, когато я видя да отваря очи, и тя също се усмихна, но мислено, после протегна ръка, за да докосне лицето му, отново мислено, тъй като ръката ѝ продължи да лежи неподвижно, а лицето ѝ си остана безизразно като маска. Все още не бе успяла да се измъкне от затвора на химикалите, с които я бяха тъпкали. И макар да се наслаждаваше на този миг, спомените за кошмара се върнаха. Последния път, когато се бе събудила от сън, бе открила Гейбриъл да стои на прага на хотелската ѝ стая, погълнат от пламъци. Образът му се размаза, когато очите ѝ плувнаха в сълзи, но тя премигна няколко пъти и отново отвори очи. Искаше да се взира в него колкото се може по-дълго, дори наистина да бе илюзия.

Той протегна ръка и изтри една сълза с палеца си, сетне се наведе и я целуна. Едва когато устните му докоснаха нейните и тя почувства топлия му дъх върху кожата си, разбра, че това не е сън. Той наистина бе тук.

„Скрий се на сигурно място и остани там, докато те намеря“, беше ѝ казал при последната им среща.

И макар тя да се бе провалила, при това ужасно, и да не бе спазила своята част от уговорката, той, незнайно как, бе удържал на думата си.

- Всичко е наред - прошепна Гейбриъл и думите му подействаха като вълшебство, което прогони зловещата магия от нея. - Спи сега. Ще поговорим пак, когато си починеш.

Хвана ръката ѝ и я задържа в своята, а тя затвори отново очи и потъна в спокоен сън.

Ватиканът

Клементи преглътна сухо. Очите му се взираха в мрака на кабинета, без виждат нищо. Бе обещал да позвъни на Пентанджели веднага след като се свърже с оперативните си агенти и установи какво се е случило. Последният доклад, изпратен от летището в Ню Джърси, лежеше на бюрото му. Бе набрал номера, изписан на листа, но никой не се бе обадил. В съседната стая нещо изтрополи, после се чу стържене на стол по пода. Негово светейшество се бе събудил, несъмнено от телефонния звън.

Кардинал Клементи запали настолната лампа и тя освети разпилените по пода вестници, които бе съборил в бързането си да вдигне телефона. Той клекна и започна да ги събира, в случай че на папата му хрумне да влезе в кабинета му. Ако го попиташе какво прави тук по това време, щеше да отговори, че е нещо свързано със световните финансови пазари. Негово светейшество винаги се отегчаваше от разговори за пари и в това се криеше една от причините за проблемите на църквата.