Катрин Каултър - В пропастта

Исках да го разцелувам.

След като се убедих, че Лора е добре, тръгнах с Шерлок и Савидж да си купим нови дрехи. Нямахме нито един долар, нито документи за самоличност. Помолихме доктор Салинас да ни даде пари на заем. Двамата със Савидж се обръснахме. Вече не приличахме на окаяници и нямаше опасност да ни спрат на прага на първия магазин. Върнахме се в болницата, изкъпахме се и се преоблякохме в кабинета на лекаря. Хапнахме и зачакахме. Пристигнах местни полицаи да ни разпитват и да ни осигурят защита. Почувствахме се по-добре, защото знаехме колко упорити са бойците на Молинас. Съгласихме се да изчакат до пристигането на представители от ОБН и на ФБР. Изглеждаха загрижени и готови да ни сътрудничат. Полицейски лейтенант сподели, че е чувал за стара военна база близо до Дос Бразос. Изненада се, че някои я използват за търговия с наркотици в страната. За такова нещо в Коста Рика нямаше как да им се размине.

Денят продължи безкрайно дълго. Лора се събуди за малко, но през повечето време спа. По настояване на шестимата полицаи, дошли да ни охраняват, приехме да останем в болницата през нощта.

На следващото утро седяхме в стаята на Лора и говорехме тихо — тя продължаваше да спи. Чух мъжки глас, но не вдигнах поглед. В следващия миг вратата се отвори и Савидж скочи.

— Господи, сър, колко се радвам да ви видя!

Заместник-директорът Джими Мейтланд, шефът на Савидж, се втурна в болничната стая и се ухили широко, когато видя Шерлок и Савидж.

— О, радвам се да ви видя на крака. Но държа да ви кажа колко съм доволен, че всичко приключи.

Прегърна Шерлок и стисна ръката на Савидж.

След него влезе моят шеф, Големият Карл Бардолино. Беше човек, за когото бях готов да мина през огъня, защото беше безкрайно предан към хората си, също както Джими Мейтланд — към своите. Големия Карл бе висок почти метър и деветдесет и тежеше поне сто килограма. Още не бях попадал на агент, който да го повали в гимнастическия салон.

— Сър — поздравих аз, — добре дошъл в Коста Рика.

— Радвам се този път да те видя цял, Мак.

Непознат мъж пристъпи до леглото на Лора. Знаех, че не е от ФБР. Странно, но се досетих веднага. Знаех също, че няма да го харесам.

— Срещнахме го на летището — обясни Джими Мейтланд. — От ОБН е. Дойде с нас, защото е шеф на Лора Белами. Поне така твърди. Казва се Ричард Атертън.

Огледах го изпитателно: висок, слаб, прекалено елегантно облечен за федерален служител, силно рус и изглеждаше доста надменен. Беше обут с мокасини. Обърнах се към него:

— Не бях в Едгертън със задача на ФБР. Отидох по лична работа — да помогна на сестра си. Вие не бяхте прав.

— Същото ми каза и по телефона — отвърна Атертън, поглеждайки към Големия Карл. Загърби ни и погледна Лора, после кимна към мен и каза на Савидж: — А вие просто сте се отбили да му погостувате там, предполагам.

— Точно така. Положително ти е споменал, че някой се опита да го убие. Ние с Шерлок не обичаме, когато някой се опитва да убие наш приятел.

Шефът на Лора погледна към Шерлок.

— Вие ли сте Шерлок? Агентката, която залови серийния убиец?

Савидж се намръщи.

Шерлок трепна — досетих се, че си спомня образа на Марлин Джоунс от кошмарите под въздействието на опиатите. Без да му обръща внимание, тя заговори на Големия Карл и Мейтланд:

— Местните ченгета изгарят от нетърпение да нахлуят в лагера. Да им кажа ли, че сте пристигнали и сте готови да тръгваме?

— Всичко е наред, Шерлок — увери я Мейтланд. — Вече задвижих нещата.

— Това е работа на ОБН — намеси се Атертън. — Не е в компетенциите на ФБР. Каквото имате да казвате, го казвате на мен, а не на местните власти.

— Винаги ли се държиш като задник? — попитах го аз. Атертън пристъпи към мен, поколеба се и спря. Исках да се опита да ме удари и затова добавих: — Лора спомена, че си амбициозен, но не каза, че си задник. Това едва ли е изискване към началниците в ОБН.

Мейтланд се изкашля. Атертън пристъпи към мен.

Савидж го хвана за ръката.

— Не го прави — предупреди го. — Довери ми се, Атертън. Постъпката ти не е мъдра. И двамата сме доста ядосани от отношението ти. Предлагам ти, ако искаш да запазиш хубавите си зъби, да седнеш и да слушаш. Време е за сътрудничество. Не е игра. Погледни Лора. За малко да умре.

— Да, защото пренебрегна заповедите ми.

Знаех добре, че това е самата истина. Затова се обадих:

— Да, така е. Но повярвай — платихме си.

— И провалихте акцията ми.

— Тепърва ще се види дали е така — намеси се Мейтланд. — В Едгертън около дузина агенти обръщат всеки камък.