Катрин Каултър - В пропастта

Кастанга почеса брадичката си с химикалката и подхвана:

— Чакайте да видим дали правилно съм разбрал. Федерални агенти са в градчето вече от седмица, а вие четиримата пристигате тук, защото очаквате да намерите сестрата на Мак, Джили. Или защото Морисън може да знае къде е.

— Точно така — уверих го аз.

Лора седеше до мен, облегната върху рамото ми.

— Имате ли някаква представа кой е убил Роб Морисън?

Взе идеално излъскана червена ябълка от купата върху масичката, отри я в ръкава на сакото си и отхапа.

— Никой от нас не знае кой е убил Роб Морисън — заявих аз. — Никой от нас не знае нищо за случилото се. Убийството му вероятно е свързано с операцията за наркотици, която се разследва, но нямаме категорични данни за това. Просто оглеждахме наоколо, видяхме, че вратата на бараката е открехната, и проверихме за какво става дума. Открихме Морисън мъртъв.

Е, всъщност вратата не беше открехната. Но не смятах за нужно Кастанга да знае, че сме претърсвали собствеността на Морисън.

— Два изстрела в гърба — промълви Кастанга. — Мъртъв поне от четири дни. — Постави огризката от ябълката върху лъскавия плот на масичката, намръщи се, после я сложи върху другите ябълки. — Да не оставя петно на дървото — обясни той.

— Докато бяхме женени, не те интересуваше дали ще изцапаш — просъска Маги Шефилд.

— Тогава бях млад и глупав.

— Да, само на тридесет и пет.

Тя се изправи.

Кастанга меко изрече:

— Маги, знам, че си се срещала с Роб Морисън. Не се ли питаше къде е напоследък?

Тя сви рамене. Болката в очите й не остана скрита за никого.

— Не бе известен с верността си. Не ми се обади, потърсих го два пъти, после престанах да му звъня.

— Наистина съжалявам, Маги — промълви Шерлок.

— И аз — обадих се аз. — Той спаси живота на Джили.

Маги вирна брадичка.

— Благодаря ви. Сега ще започна да разпитвам. Ще видим какво ще открия.

Кастанга изглеждаше готов да възрази, после само сви рамене.

— Бъди предпазлива, Маги! Сериозно ти говоря. На хората тук започна да им става навик да умират.

Тя въздъхна.

— По дяволите, трябваше да си остана в Южин.

Кастанга се обърна към Лора, която все още се облягаше върху рамото ми.

— Грижете се за нея — нареди той на всички ни. — Би трябвало да е в леглото. — Затвори малкия си бележник и го напъха в джоба на сакото. Изправи се и избърса длани в панталоните си. — А, да. Засега не сме открили кой ви е дрогирал. Както вероятно знаете, ОБН прекрати разследването. То и без това бе стигнало до задънена улица.

Обядвахме в кулинарния магазин на Грейс. Грейс, мисля единствената в Едгертън, се радваше да ни види. Погледна Лора, започна да я милва по ръката и я отведе да седне.

Приготвяше ни сандвичите и не спираше да говори за всичките беди напоследък.

— Май имаше поне тридесет федерални агенти наоколо. Никой не можеше да мръдне без тяхно знание. Бяха навсякъде, говориха с всички. Знаете ли какво? — Подаде на Лора сандвич с риба тон и сама си отговори: — Не, разбира се, откъде ще знаете. Вие горкичките сте били в лагера на онези наркотрафиканти, където са ви измъчвали.

— Откъде знаеш? — попитах аз и понеже нямах търпение, отхапах от сандвича с печено говеждо върху ръжен хляб.

— Всички всичко знаят. Имаше събрание на ДУПЕ и говорихме за това. Не е ли свързано с лекарството, дето доктор Бартлет е изобретил? А Роб Морисън е бил убит, защото е знаел какво става и се е готвел да издаде наркотрафикантите. Горкото момче. Котър Тарчър, разбира се, уверяваше всички, че това са глупости — лекарството само ти осигурявало страхотен секс и какво лошо имало в това.

— Страхотен секс — повторих аз и поклатих глава.

— Чудя се — обади се Лора — дали случаите на изнасилване не са се увеличили напоследък.

Свихме по алеята към къщата на Тарчър и все едно прозвуча будилник. Лора се поизправи, примигна и настоя, че се чувства изпълнена със сили след сандвича с риба тон и краткия сън.

— Спа половин час.

— Аз съм жена. Мога да изкарам и с по-малко.

Шерлок и Савидж спряха колата на алеята точно зад нас.

Почуках и вратата на къщата веднага се отвори.

— Господи, пак ли вие, клоуните? Какво искате?

Усмихнах се на Котър Тарчър, който стоеше на вратата, облечен като гангстер в черни джинси и бяла тениска. Дори носеше черни ботуши. Изглеждаше мрачен и готов да се сбие.

— Здравей, Котър — казах аз. — Помниш Шерлок и Савидж, нали? А и госпожица Скот? Помниш ги, разбира се. Със Савидж имахте малко спречкване.