Катрин Каултър - В пропастта

Наоколо нямаше кой да види как насилих ключалката.

— Не е съвсем незаконно да се вмъкнем — отбеляза Савидж, докато ме прикриваше. — В края на краищата това е домът на сестра ти.

Къщата бе неуютна както винаги.

И празна. Ако Пол бе оставил някакви документи, бележки или оборудване, то полицията ги беше взела. Предполагах, че са изнесли всичко.

— Все пак да поогледаме — предложи застаналата до мен Лора. — Човек никога не знае.

Шерлок си затананика и се отправи към задната част. Стоях по средата на всекидневната и се питах къде Пол би скрил нещо, което не е взел със себе си.

Извърнах се бавно, огледах модернистичните картини, стъклените орнаменти, мебелите — все в бяло и черно, — които изпълваха дългото помещение. Продължавах да ненавиждам тази всекидневна.

Тридесет минути по-късно се присъединих към Савидж горе, в лабораторията на Пол. Той оглеждаше празния дрешник, тананикайки си кънтри песен.

Усмихнах се, докато оглеждах внимателно дългото тясно помещение — сигурно търсех нещо, което не би трябвало да е там, нещо, което би ми се сторило необичайно.

Нищо.

Савидж си пееше. Подаде глава от дрешника.

— Дори чуках по стените да проверя за кухини. Нищо не открих. — Излезе, избърса ръце в панталоните си и продължи: — Предлагам да отидем в къщата на Тарчър да видим колко ще ни се зарадват там.

Аз отвърнах:

— Вероятно не отговаря на истината, но веднъж Маги ми подхвърли, че Джили спи с Роб Морисън. Хайде да отидем да видим дали той знае нещо.

Къщата на Морисън изглеждаше необитаема. Отпред нямаше дори кола. Не се забелязваха и пресни следи от автомобилни гуми.

Савидж пробва входната врата. Оказа се заключена. Погледна ме. Измъкна малка връзка шперцове и се залови за работа. Не успя да отвори вратата.

— Интересно — промърмори той.

— Така е — съгласи се Шерлок, пристъпила зад гърба му. — Защо някой ще сложи такава сложна ключалка на невзрачна къщурка?

— Хубав въпрос.

Заобиколих къщата и отидох до големия прозорец над мивката в кухнята. Подсвирквах си, докато чупех стъклото. Сега вече това си беше нахлуване в чужда собственост.

Промъкнах се над мивката и скочих на линолеума. Бравата на входната врата наистина се оказа сложна. Отне ми време да разбера как точно се отваря, Най-накрая изтеглих три резета и пуснах Савидж и Шерлок да влязат.

— Искате да кажете, че тук живее човек? — Шерлок смаяно се оглеждаше. — Сам? Мястото е чисто и спретнато все едно Джули — нашата чистачка, току-що си е тръгнала.

— И Морисън има човек за чистене. Пенсиониран ловец на сьомга от Аляска; казва се Торн. Никога не съм го срещал, но определено се справя добре с работата.

Захванахме се със задачата си. Двадесет минути по-късно се събрахме във всекидневната, без да сме открили нищо ново. Намерихме чекмедже с папки, където бяха осигурителните му документи, медицинските досиета, разписките за поправка на кола от три различни гаража и няколко писма от роднини. Нищо интересно, нищо, което да дава информация. Тук-там имаше снимки в рамки, но само една привлече вниманието ми: снимката на Джили в позлатена рамка бе захлупена върху нощното шкафче до леглото. Стоеше на скала, широко усмихната, с лятна рокля и големи слънчеви очила.

— Бараката до къщурката — обади се Савидж. — Искам да надникна там.

Бараката изглеждаше стара колкото земята, върху която се издигаше. Прогнилото дърво миришеше на влага. Вратата беше паянтова, но заключена. За Савидж не представляваше никакво препятствие. Тя изхвърча от пантите и падна вътре. Разнесе се невероятна смрад.

— Какво има, Дилън? — попита Шерлок.

— Господи — промълви Савидж, извърна се бавно и я взе в прегръдките си. — Стой настрана.

Не бяхме намерили Джили, а Роб Морисън.

Наблюдавах как Маги проследява полагането на тялото на любовника й в полиетиленов чувал. Двама мъже го метнаха в пикапа на съдебна медицина и затръшнаха вратите. Маги остана неподвижна, докато колата изчезна зад завоя.

Бе погледнала тялото само веднъж; после покри устата и носа си с ръка и се отдалечи. Мълча в продължение на десет минути. После чакахме още час съдебният лекар от Салем и хората от лабораторията да се появят. Разследването водеше детектив Минтон Кастанга. До момента не бе заговорил Маги, а нас само поздрави.

Започна да вали точно когато пикапът потегли. Кастанга ни направи знак да влезем в къщурката.

— Е, какво стана? — попита той.

Разказахме му всичко; излъгахме единствено, че сме нахлули къщата, след като сме открили трупа.