Катрин Каултър - В пропастта

За мое учудване и облекчение Котър отвърна спокойно:

— Извинявай, мамо. Не желая да разхвърлям във всекидневната. Имаш толкова красиви неща тук.

Беше направил правилния избор.

— Да, скъпи. Много мило от твоя страна, че го помниш. Сега иди и намери баща си.

Котър тръгна към елегантния портал на всекидневната. Там се обърна и обяви:

— Роб Морисън беше глупак. Желал те е само в продължение на две седмици и половина, мамо. Сляп ли е бил? Толкова си красива, че негодникът е трябвало да лази на четири крака пред теб. Роб е бил направо луд.

След тези думи изчезна.

— Извинявам се — обърна се към нас Айлин любезна усмивка. — Котър понякога се превъзбужда. Майка ми беше същата. Мисля, че е заради многото кафе, което пие. Но не е злобен. Е, готови ли сте вече да тръгвате? Време ви е.

Шерлок потрепери. Лора се обади:

— Госпожо Тарчър, синът ви има сериозни проблеми. Той е социопат. Наложително е да потърсите професионална помощ, преди да нарани някого или себе си. Изключено е да не го забелязвате.

— Права е — намеси се Савидж. — Опасен е, госпожо, и много скоро няма да успее да се овладее.

— Ще се справя, ако и когато този ден настъпи — заяви тя. — Не му е нужен психиатър. Това е абсурд. Всъщност смятам, че е пробвал онова ужасно лекарство на Пол. След известно време не се съмнявам, че отново всичко ще бъде наред. А сега ми се иска да си тръгнете. Защо ме гледате така, агент Савидж?

— Споменахте, че синът ви взима от лекарството на Пол — отвърна той, а ръката му продължаваше да стои върху рамото на Шерлок.

— Да, опасявам се, че е така. Не съм сигурна, но е станал по-агресивен, невинаги успява да се контролира.

— Скъпа, на Котър давахме просто успокоително, което Пол ни препоръча, нищо повече. — Асайлъм Тарчър бе влязъл в стаята. Носеше италиански панталони, шити по поръчка, и бяла риза, разтворена на врата. Колко ли бе чул от онова, което съпругата му ни съобщи? Продължи: — Ха, тези във всекидневната ми не са ли пак федерални агенти, които заплашват съпругата ми и са готови да малтретират сина ми? Горкият Котър е пред криза. Хайде, писна ми от вас. Ако нямате разрешително за обиск, искам да изчезнете!

— Сър — обърнах се аз към Асайлъм Тарчър, — дойдохме да ви питаме за Джили. Още я няма. Притеснявам се за нея. Виждали ли сте я? Знаете ли къде е?

— Не сме виждали Джили отпреди злополуката — отвърна той.

— Дали Джили е взимала от лекарството на Пол? — намеси се Савидж. — Смятате ли, че е прекалявала с дозите? То ли е причина за психическата й нестабилност? Затова ли се хвърли от скалите?

— Представа нямам за какво говорите. Разстройвате съпругата ми.

Лора я болеше, усещах го, но се владееше. И тя имаше въпроси:

— Знаете ли, че Джон Молинас беше убит в Коста Рика? По-точно в лагер на наркотрафиканти, ръководен от Дел Кабризо.

— Съобщиха го по новините — отвърна Асайлъм Тарчър, като следеше под око съпругата си. Тя седеше неподвижна, загледана в пантофките си. — Ние с Айлин не сме виждали Джон от доста време. Натъжихме се, когато узнахме за смъртта му.

— За жалост и племенничката ви е изчезнала — добави Шерлок.

— Брат ми много обичаше дъщеря си — промълви Айлин и бавно се надигна, за да застане до съпруга си. — Не беше лош човек.

— Сега вече искам да си вървите — заяви Асайлъм Тарчър. — Не съм замесен в никаква търговия с наркотици; нямам нищо общо с ужасните убийства, които двамата със сестра ти и господин Макдугъл ми навлякохте. Тук няма да откриете нищо. Вървете си.

Почти бяхме стигнали до входната врата, когато той се обади:

— Ще ви изпратя сметката за ремонта, който се наложи да правя в „Къщурката на гларусите“. Оставихте я в окаяно състояние.

Държеше се нагло.

— Добре го измисли това последното — промърмори Савидж, докато си тръгвахме. — Бива си го този мъж.

Обърнах се да погледна отново къщата. Зърнах Котър на един прозорец на горния етаж. Щом забеляза, че го гледам, спусна завесите. Знаех точно как му е въздействал опиатът. Но на него вероятно му е харесало. Дали и баща му го е взимал? Или майка му? Съмнявах се. Що се отнася до Кал, никога нямаше да съм сигурен дали отговорът е положителен или отрицателен.

Чувствах се ужасно. Идването тук се оказа загуба на време. Джили изчезна и нямах никаква представа къде да я търся.

— Да прекараме нощта в моя апартамент в Салем — предложи Лора. — Искам да видя Гръбстър и Нолан. Обадих се от Сан Хосе на домоуправителя — хранели се добре, но не били щастливи. Много мило от страна на Маги да ги прибере вкъщи.