Катрин Каултър - В пропастта

С нисък, сърдит глас говореше на мъжете и жестикулираше. Не се съмнявах, че ако разполагаше с автомата ми, щеше да застреля и тримата. Направи им знак да вдигнат оръжието. Гледаше ги в гръб, докато се отдалечаваха бързо. Беше им заповядал да излязат навън и да го чакат там. След малко се върна при Лора и мен. Държеше голям ключодържател. Отдели дълъг месингов ключ и ми го подаде.

— Този е.

Връчих го на Лора.

— Внимавай. Не е изключено и вътре да има пазач.

Тя кимна. Останах при Молинас с опрян в тила му пистолет.

— Хубави дрехи — отбелязах аз, докато чакахме. — Явно продажбата на наркотици на деца ти осигурява чести срещи с италиански модни дизайнери.

— От пет години не се занимавам с наркотици — възрази той. — Правя това тук по други причини.

— Да, да… И държиш федерални агенти като пленници просто за забавление. — Гледах към бавно отварящата се врата. Лора влезе вътре. За миг зърнах светлина. — Хайде да вървим. Само се опитай да се нахвърлиш върху мен и ще натисна спусъка.

Савидж стоеше полуприведен, готов да нападне. Изглеждаше блед и уморен, а дрехите му бяха разпокъсани и мръсни. В очите му имаше такъв гняв, че направо изгубих желание да разбера какво са му правили.

— Надявах се да дойдете — заяви той и бавно се изправи.

Влязох в малка стая, като бутнах Молинас пред себе си. Савидж впи ръце в гърлото му и го разтресе като парцалена кукла. Молинас не предприе нищо, за да се защити.

— Савидж, престани.

Опитах се да отдалеча Молинас от него, но той не се контролираше.

Лора извика:

— Шерлок. О, Господи!

Единствено Шерлок би могла да привлече вниманието му и Лора го знаеше. Савидж охлаби хватката и се извърна, отпускайки се на колене до жена си. Беше в безсъзнание.

Притисна я към себе си, залюля я, като целуваше мръсната й коса. Савидж вдигна поглед. Имаше вид на отчаян човек. Бяха го победили. За малко да натисна спусъка.

— Господи, какво му направихте! Проклето копеле! Защо не го оставих да те удуши!

— Добре е — отвърна Молинас.

Знаех, че гърлото го боли. Но Савидж бе силен — изключително силен — независимо какво му бяха сторили.

Бутнах Молинас на пода, затворих вратата и отидох до Савидж — той продължаваше да люлее Шерлок в прегръдките си.

— Благодаря, че дойдохте. Радвам се да ви видя, ако трябва да съм откровен. Опитах се, но не успях да измисля начин да се измъкнем оттук. Провалих се. Повалих двама; после пристигнаха четирима и здравата ме сритаха за старанието ми.

Поне говореше смислено. Беше на себе си.

— Не са те дрогирали, нали? — попитах аз.

— Не и след като се събудих за пръв път, където и да се намираме. Но взеха Шерлок. Искали са, предполагам, да съм с бистра глава, та да наблюдавам как опиатът й въздейства.

— Какво става с нея?

— В будно състояние непрекъснато възстановява ужаса от времето, когато я преследваше серийният убиец Марлин Джоунс. — Кимах. Знаех всичко за Марлин Джоунс. Савидж обясни на Лора: — Беше негова пленничка. Изживяването й беше ужасно. В продължение на месеци имаше кошмари. Сега опиатът връща всичко, и то в по-лош вид. Господи, усещам ужаса й, объркването й. — Погледна Молинас. — Ще убия този садист-негодник. — Не помръдна обаче, а продължи да люлее Шерлок. С равен тон заяви: — След като ме пребиха, ме оставиха на мира. Не са ме дрогирали.

Погледнах Шерлок и фраснах Молинас. Просто не успях да се овладея. Вероятно съм го халосал точно както трябва, защото главата му се килна назад и той се свлече по стената. Поех си дълбоко въздух.

— Съжалявам, но си го заслужи. Ще се съвземе след малко и ще ни изведе. Наблизо има самолетна писта.

— Слава Богу — зарадва се Савидж. Все още държеше Шерлок. — Пак ли те дрогираха, Мак?

Наблюдавах как Молинас отваря очи, но му отговорих:

— По-късно ще ти разкажа. — Приклекнах до престъпника. — Ще се обадиш по радиостанцията. Ще докараш самолет. Сега.

Савидж се обади:

— Искам да го вземем с нас. Искам да го съблека и сам да му бия смъртоносната инжекция.

Молинас се усмихна.

— Съжалявам, агент Савидж. Не е възможно. Самолетът е четириместен. Надявам се някой от вас да е пилот.

— Никакъв проблем — увери го Савидж. Стана с Шерлок на ръце. — Щом няма да те отведа, ще те убия тук. Не ми се мисли колко мръсни пари си натрупал за адвокати. Да, така ще бъде най-добре. Няма да допусна да се измъкне благодарение несъвършенствата на законите.

— Съпругата ти ще се оправи — успокои го Молинас. — Ще мине известно време, преди да се свести напълно, но ще се оправи. Дрогирана е с два опиата; смесват се в различно съотношение. Срещаме известно затруднение при балансирането и дозировката. Всеки реагира различно. Някои се особено чувствителни. Съпругата ви е от тези хора.