Катрин Каултър - В пропастта

— Коя е? — попитах Молинас, който още държеше главата си с ръце.

Той свирепо изсъска:

— Докосни я, негоднико, и ще ти откъсна главата.

Повярвах му.

Лора за броени минути завърза здрав момичето. Забелязах колко болезнено слаби са ръцете му. Красивата му черна коса бе разпиляна пред лицето. Преди да запуши устата му, Лора я приглади назад.

Надявах се Молинас да върви сам. Посегнах да му помогна да стане, но той изсумтя и се справи сам. Горд мъж, помислих си аз. Погледнах отново момичето — не откъсваше огромните си, изплашени очи от него.

— Изгаси лампата, Лора.

Стаята потъна в мрак.

От леглото се чу проплакване.

Усетих съпротивата на Молинас, когато чу отчаяния стон на момичето.

— Нищо не сме й направили — уверих го аз. — И нищо няма да й се случи, ако ти не извършиш някоя глупост. Хайде, върви.

С влизането ни в кабинета Лора ми направи знак да спра. Държах Молинас на метър от мен. Тя отиде до вратата, бавно я отвори и надникна навън. Обърна се към мен и кимна.

— Сега — наредих аз тихо — ни заведи при другите агенти. — Той не каза нищо; излезе от кабинета и пое наляво по коридора. — Мъртъв си, ако някой от войниците ти ни открие. — Леко се скова. — А ако си мъртъв, какво ли ще стане момичето? Вързано е. Всички ще му се изредят. — Чух го да ругае тихо. Независимо от испанското му презиме ругатните си бяха чисто американски. — Кое е момичето? — Той продължи да върви. — По-добре ще е да ми кажеш — уверих го аз.

Най-сетне, без да се обръща към мен, отговори:

— Дъщеря ми.

— Къде са хората ти, Молинас? — попитах тихо в лявото му ухо. — Голяма операция сте завъртели тук. Трудно е да се повярва, че не са ви прогонили от градчето.

— Мъжете не са професионалисти — отвърна с отвращение той. — Смели са, но не са дисциплинирани.

— Вярвам ти. А сега ни кажи къде се намираме.

— Няма да ме убиете. Сторите ли го, никога няма да измъкнете приятелите си оттук. Нищо не мога да ви кажа. В противен случай съм мъртъв, както и дъщеря ми. Малцина знаят за това място. Ако сами откриете къде сте, няма да ме обвинят. Приятелите ви са зад онзи ъгъл. Пред вратата пазят трима.

Лора вдигна пръст и го опря до устните си. Чухме мъж да говори тихо. Тя се приближи безшумно до ъгъла и надникна. После се върна.

— Отпред има трима пазачи — както той каза. Седят на пода пред вратата. Свели са глави, но не съм сигурна дали спят.

— Другите агенти са зад вратата, така ли? — поисках да се уверя аз.

— Не ви лъжа.

Беше пребледнял, но не каза нищо повече.

— Дел Кабризо стои зад цялата операция, нали? — обърна се Лора към Молинас.

— Нищо не мога да ви кажа. Убийте ме, ако трябва, но знам, че няма да нараните дъщеря ми.

— Ще направим всичко необходимо — прекъснах го аз. — Сега ще отидеш при онези мъже и ще им обясниш, че възнамеряваш да говориш с пленниците. Ще им кажеш да излязат навън и да стоят там, докато не им разрешиш да се върнат. Не го ли изпълниш точно така, Молинас, лично ще те застрелям. Няма да нараня дъщеря ти, но теб ще убия. Повярвай ми.

Погледна ме. Нещо в тъмносините му очи ми се стори познато. Вероятно формата им — леко дръпнати. Бяха като очите на сестра му — Айлин Тарчър. Той заговори с тих глас:

— Дъщеря ми е невинна. Тя страда достатъчно. Ако освободя приятелите ви, ще се махнете ли?

— Едва ли очакваш нещата да продължават както досега.

— Не, разбира се. Ако успеете да избягате, работата ми тук е приключила. После ще се справям с последствията.

Свих рамене.

— Защо скъпата ти дъщеря е тук с теб? Да не си я довел да те гледа как помпаш хората с опиати?

— Не. Дойдохме съвсем скоро. Пристигнахме точно преди вас. Не можех да оставя Маран вкъщи. Има нужда от мен. Не ме вземайте за заложник с вас. Нечовешко е да я оставите сама. Тези мъже ще я разкъсат. Ще се самоубие. Веднъж вече опита. Ще постъпя както ми казваш, господин Макдугъл.

Умоляваше ме. За него дъщеря му беше по-важна от гордостта и определено по-важна от собствения му живот.

— Ще видя в каква форма са приятелите ми и тогава ще реша как да постъпя с теб. Само да се опиташ да ме прецакаш, Молинас, и си мъртъв. Помисли за дъщеря си, преди да ме предадеш. Между другото — говоря испански.

Молинас кимна и изправи рамене. Вървеше напред с вид на човек, свикнал да командва, да е начело. С Лора го наблюдавахме как ритна един от мъжете в коляното. Онзи извика. Другите двама се събудиха. Мъжът, когото Молинас ритна, бързо се изправи и започна да се оправдава. Молинас ритна един от другите мъже в ребрата. Третият успя да отскочи настрана.