Катрин Каултър - В пропастта

Изглеждаше объркана. Веждите й бяха свъсени. Дългата й коса бе разпиляна.

— Мак — промълви тя най-сетне.

— Всичко е наред, скъпа. И двамата сме живи. Само не знам къде сме и защо. Някой е съблякъл и двама ни.

Тя не помръдна, не направи опит да се покрие. Видях я да си поема дълбоко дъх; знаех, че се опитва да се овладее, да се залови за нещо смислено.

— Видях мъж да стои зад теб. Беше се появил внезапно. Въобще не го чух да се приближава. Напръска ме с нещо. Преди да загубя съзнание, го видях да те удря отзад по главата. Не си спомням нищо повече. Искам да стана, Мак.

Подадох й ръка. Тя ме гледаше вторачено; разбрах — отново бях възбуден. Смутих се и дяволски се изплаших. Болката е едно, но да не знаеш кое е действителност и кое не е беше нещо ново за мен. Господи, колко омразно ми бе това състояние.

Извърнах се, грабнах одеяло от леглото и се покрих. За Лора остана някакъв мръсен чаршаф. Издърпах го от тясното легло и й го подадох. Тя го уви около себе си, като подпъхна краищата над гърдите си.

Седна до мен на леглото.

— Умирам от жажда — сподели тя; не гледаше към мен, а към босите си крака.

Без да се замислям, казах:

— Нищо няма да пием. Дори и вода от чешмата.

— Защо?

Обърнах се към нея. Взех ръката й и я задържах между дланите си. Тя наведе глава и бузата й докосна рамото ми.

— Чуй ме, Лора. Джили дойде да ме види. Тя е тук. Изглеждаше разстроена. Каза ми да не ям и да не пия нищо.

— Джили тук? Но кога си я видял, Мак?

— Представа нямам, но е факт — така както ние с теб сме тук, където и да е това място.

— Значи и тя е замесена — заключи Лора. — Сега вече си съгласен, нали, Мак? Ако наистина е била тук, при теб, тогава е свързана по някакъв начин.

— Да, знам.

— Отново са ни заловили, нали? Какво ще правим?

Но как са успели да ни заловят? Какво ставаше тук? Дали всичко е свързано с някаква дрога, чието въздействие отслабва, а после се проявява с пълна сила?

Станах и започнах да крача напред-назад из стаята.

— Трябва да открием Шерлок и Савидж — подхвърлих аз. — Поне за тях знаем, че са истински.

Странно, но макар да крачех и да говорех на Лора, съзнавах, че нещо в мозъка ми продължава да не е съвсем наред. Спомних си как възстанових онези ужасни моменти от Тунис и как те бяха хиперболизирани.

Погледнах към чучура на малката мивка.

Нито един от двамата няма да пие вода на това място.

Ами храна? Джили не каза нищо за храната, нали? Да, да — каза, сетих се аз. Погледнах към чинията с димящ ориз, царевичните питки с парченца топящо се масло и купичката говеждо в червеникав сос. Протегнах ръка и попречих на Лора да използва вилицата.

— Не бива да рискуваме. Могат да сложат опиат в храната, също както и във водата.

Вдишах аромата на царевичните питки и ми идеше да изругая.

Двама мъже са насочени към нас оръжия стояха на прага, а момиче — едва ли беше на повече от дванадесет години — ни донесе храната. Изглеждаше твърде изплашено — помислих си, че всеки момент ще припадне.

— И още нещо — продължих аз, като се изправих. Внимателно оставих двата подноса с храна на пода. — Хайде да проверим за скрити камери и подслушвателни устройства. Миналия път нямаше, но кой знае?

Не открихме нищо. Въпреки това зашепнах:

— Трябва да се приготвим за някаква възможност като миналия път.

— Дали пак ще имаме късмет? Този път типовете са двама и са с автомати АК–47. — Погледна към тоалетната чиния. — Порцелановият капак е изчезнал.

— Не съм казал, че са глупави. Трябва да действаме по различен начин. Сега имаме друго предимство. Готов съм да се обзаложа, на каквото поискаш, че са поставили дрога в храната и във водата. Рано или късно някой ще дойде да провери как реагираме. На кого би му хрумнало, че няма да се докоснем до храната и водата. Очакват да бъдем в безсъзнание или да правим секс на пода, или каквото там вършиш под влияние на опиата. — Стоеше с отпуснати рамене. Никога не я бях виждал да изглежда така умърлушена. — Лора, чуй ме. Главите ни ще се избистрят. Никакви опиати повече. Ние сме професионалисти. Ако някой е в състояние да се измъкне оттук, това сме ние. Ела и ме хвани. Не се чувствам много стабилен в момента. Имам нужда от теб.

Тя пристъпи, притискайки чаршафа към гърдите си. Не каза нищо, само ме прегърна. Усетих я да целува голото ми рамо.

Изведнъж така се ядосах, че бях готов да убия първия човек, появил се на вратата. Целунах Лора и я отдалечих от себе си. Отидох и изкъртих единия крак на леглото. Одеялото се свлече от мен, но не му обърнах внимание. Претеглих крака. Ставаше за бухалка. Подадох го на Лора.