Катрин Каултър - В пропастта

— Защо е постъпил така?

— Един Господ знае. Винаги съм го смятала за особняк.

— Добре, Маги. Ще държим връзка.

Изчаках я, докато потегли колата. Когато се върнах във всекидневната, Савидж ме чакаше.

— И така, Пол — подхвана той, когато влязох, — кажи ни за новото лекарство, което разработваш.

— Да. Много се интересуваме от него, Пол.

Той седеше и се взираше в ръцете си.

— Нямам какво да ви казвам. Разкарайте се.

— Никъде няма да отидем, преди да чуем всичко от теб. — Помислих си, че Пол отново изглеждаше изплашен. — Говори.

Обиколи стаята няколко пъти и накрая спря пред една от модернистичните картини. Ние чакахме. Най-сетне се обърна:

— Всичко е на експериментално ниво, Мак. Не се знае дали нещо ще излезе. Знаеш какви са затрудненията при изработването на успешни лекарства в наши дни. Изследванията в областта на фармацевтиката са астрономически скъпи, изискват часове къртовска работа и специализирани компютърни програми. А и човек трябва да се съобразява. — Замълча и изтегли някакъв конец от сакото си. — Исках да продължа изследването в определена посока. Хората от „БиоТек“ прецениха, че е скъпо да продължавам; не очакваха достатъчна възвръщаемост на средствата и се отказаха. Настояваха двамата с Джили да се захванем с изследването на СПИН. Но нашите интереси просто не са в тази посока. Когато Асайлъм Тарчър предложи да ни финансира, ние му се доверихме.

— Какво точно представлява лекарството, Пол — попитах аз.

— Подпомага паметта, нищо повече.

— Представа нямам какво имаш предвид под лекарство, което подпомага паметта — намеси се Савидж. — Знаем толкова малко за съзнанието и как работи паметта. Как точно ще й влияе то?

— Предназначението му е да се справя със защитата на памет. Лекарството сякаш се активира при внезапна проява на физически признаци, говорещи за отклонения: повишаване на нивото на адреналина, учестено сърцебиене и други такива. Целта му е да намали физическия дискомфорт и да го замени с чувство за благополучие. Предимствата може да са огромни при лечението на човек, преживял стрес. Например войници, оцелели след битки, при физическо или сексуално насилие на дете. След като емоционалният багаж на съзнанието се разтовари, същото става и с психологическите процеси.

Седнах на стола и стиснах ръце между коленете си. Най-после той се разприказва. Трябваше да го насърча да продължи.

— Физическите реакции, които описваш, Пол, невинаги са плод на изгубена памет. Появяват се и при много други ситуации — уплаха, възбуда, напрежение.

— Вярно е, но се предполага, че лекарството ще се дава под контрол и ще е насочено към паметта. Ще бъде фокусирано, така да се каже.

— Звучи невероятно — промълви Савидж. — Но как е възможно да продължите проучванията сами, в условията на домашна лаборатория?

— Бях доста близо до успеха, когато напуснах „БиоТек“, макар никой от онези, които взимаха решенията там, да не виждаха нещата по този начин. Сега е въпрос само да се доусъвършенства лекарството и да се премахнат страничните му ефекти.

— Възможно ли е човек да се пристрасти към него? — попитах аз.

— О, не — отвърна Пол и поклати глава. — Не, не.

— А използването му за военни цели? — намеси се Савидж. — В края на краищата, ако намалява физическите прояви на дискомфорт и го дадеш на войниците си, ще разполагаш с батальон от герои.

— Не, никога не бих имал нещо общо с военните.

Пол изглеждаше невероятно уморен и говореше съвсем равнодушно.

— Когато те попитах преди — напомних аз, — ти само се засмя и ме увери, че е извор на вечната младост. Сега говорим съвършено различни неща.

— Няма значение. Нищо от това не е свързано с изчезването на Джили. Всъщност не е свързано с нищо от случилото се тук. Вървете си, Мак. Не ми се говори повече с вас. Моля ви, идете си.

— О? — вдигнах аз въпросително вежди. — На теб ти стига да налиташ на жени, които случайно пристигат в къщата ти, така ли?

— Маги ти го е представила в съвършено различна светлина. Готвеше се да ми налети и когато реших да предприема нещо, тя обърна нещата. Един мъж се възбужда, както ти е известно, а Маги я бива да дразни мъжете.

— Кажи ми къде е Джили, Пол.

— Представа нямам. Ако знаех, щях да съм с нея.

— Чуй ме, Пол — продължих аз след малко, — време е да се откажем от преструвките. Лора ми каза, че е от Отдел за борба с наркотиците и работи под прикритие. Те знаят за този опиат. Знаят и за Молинас. След изчезването на Джили на два пъти се опитаха да убият Лора. Кой е поръчал това, Пол? Ти ли? Тарчър? Онзи отявлен престъпник Дел Кабризо? Кажи ни как е замесен Тарчър. Разкажи ни за Джон Молинас.