Катрин Каултър - В пропастта

С ръце на кръста Шерлок погледна към Котър.

— Защо се държиш като хлапе?

— Стегни се и помисли дали не ти е време да пораснеш — добави Савидж.

— Нищо не струвате вие — всичките. Лайняни федерални агенти. Само предизвиквате смях. Никога нищо няма да откриете.

Той се надигна от цветята и с тежки стъпки се отдалечи.

— Този млад мъж има сериозни проблеми — отбеляза Лора.

— Той е местният социопат — обясних аз. — Значи смята, че няма нищо да открием, така ли? — Загледах се как казва нещо на Асайлъм Тарчър, но по-възрастният мъж само поклати глава. — Когато го видях за пръв път, го взех просто за недорасла буйна глава. Но след случилото се вече се питам дали не е замесен в историята; нещо повече — дали не е дясната ръка на татенцето си.

— Баща му прилича на аристократ — прецени Шерлок, — а той — на булдог.

— Според мен Кал и Котър са различни — намеси се Лора — И тя се държи странно, но Мак никога не я е наричал социопат.

— Ха — обадих се аз, — наричам ги само онова, което са. В края на краищата сме наясно, че Кал има страхотен вкус по отношение на мъжете.

Видях Асайлъм Тарчър да поглежда към мен. Лицето му бе безизразно, но очите му изведнъж бяха станали изпепеляващи като очите на сина му.

Малко след пет и половина двамата със Савидж завихме по алеята пред Ливърпул Стрийт номер 12. Пол си беше вкъщи. Всъщност и неговата кола, и служебната на шериф Маги Шефилд стояха една до друга на алеята. Чухме ги да си крещят още от предната веранда. Спряхме за миг до висящо растение, което изглеждаше къде-къде по-щастливо от мен. Останахме смълчани пред вратата и се заслушахме.

— Жалък червей такъв — чухме Маги да крещи. — Никога не казвай и не прави такова нещо, Пол, или ще ти откъсна главата. Откачи ли? От колко време я няма Джили?

— Ти пък какво ли знаеш? Нищо! Обичаш да си играеш на мъжки игрички, но не се справяш особено добре. А и като жена нищо не представляваш, Маги. Май тази служба е идеална за теб. Ти какво, обратна ли си?

Чу се трясък. Въздъхнах, отворих вратата, влязох във фоайето и погледнах надясно към всекидневната. Видях Маги, възседнала Пол, който лежеше по гръб на пода. Държеше го за врата и притискаше главата му към белите теракотени плочки.

Савидж спокойно пристъпи към нея, хвана я под мишниците и я изправи на крака. Тя светкавично се извърна към него с вдигнати юмруци. Той продължаваше да я държи и изрече с плътния си, предразполагащ глас:

— Не си го намислила особено умно. Не го прави.

— Хайде, вие двамата — намесих се аз, подавайки ръка на Пол да се изправи. — Какво става тук? Още от верандата се чуваше как си крещите.

— Той е скапан негодник — заяви Маги. Обърна се към Савидж: — Пусни ме, атлетическа канара такава! Аз съм шерифът. Ще те арестувам!

— Не съм никаква атлетическа канара, мадам. Аз съм специален агент Дилън Савидж, ФБР.

— О! — възкликна тя и моментално застина. — Извинявам се. Тук си заради Мак, нали? Видях те на погребението на Чарли Дък, но закъснях и не успях да се запозная с теб.

— Точно така. Да те пусна ли вече?

— Ако обичаш. Няма да нараня тази жалка отрепка.

Погледна Пол с вид на човек, готов да го заплюе.

— Пол, седни — предложих аз. — Трябва да поговорим. Маги — ти на онзи стол. Ако някой от вас двамата тръгне към другия, ще си имате работа с мене или със Савидж, ясно ли е?

— Аз съм шериф — намръщи се Маги, докато натикваше блузата си в панталона. — Ще правя каквото си искам, по дяволите!

— Добре — насърчи я Савидж. — Такъв трябва да е духът. А ние искаме да седнеш и да ни кажеш дали си научила нещо за сестрата на Мак.

— Нищичко. — Тя погледна Пол. — Тази сутрин разговарях дори с Минтон — нещо, което ми беше особено неприятно, — но той не знаеше нищо; само се чуди какво ли сте намислили с госпожица Скот. Обърнах му внимание, че ако е негова работа, щяхте да му кажете. — Усмихна се. — Нарече ме кучка. Това значително подобри настроението ми. Е, тръгвам вече. Ако остана още малко в стаята с този глупак, доброто ми настроение ще се изпари. Обади ми се, ако откриеш нещо, Мак. — Кимна за довиждане. — Агент Савидж, благодаря за великодушната помощ. Несъмнено ще ме уведомиш, ако имаш нужда от нещо.

— Почакай, Маги — намесих се аз. — Ще те изпратя.

— Той е жалък негодник — просъска тя, докато излизахме от къщата.

— Какво каза този път, за да те вбеси така?

— Няма да ми повярваш, Мак. Опита се да се навре в гащите ми. Всъщност — да свали униформата ми, за да се навре там. Нещастен негодник. Отне ми известно време да го отблъсна от себе си, за да го фрасна.