Катрин Каултър - В пропастта

— Да, но все още лесно се изморявам. Ала с всеки изминал ден това преминава. Хей, Шерлок, нали не си решила да смъкнеш панталоните ми?

— Е, добре, щом не даваш. Как се чувствате двамата след фенобарбитала?

Лора се обади:

— Още съм малко гроги, но почти преминава.

— Понеже съм мъжкар, вече не усещам почти нищо.

Лакътят й се заби в ребрата ми.

— Отивам да направя кафе — обяви Лора. — Всички ли искат?

Чух я да се движи из малката кухня, отделена от всекидневната, която служеше едновременно и за трапезария. Имаше барплот и три високи стола зад него.

— Грак!

— Това е Нолан и първата му дума през новия ден.

Лора беше махнала покривалото на клетката.

Тя се провикна от кухнята:

— Отвори клетката, ако искаш. Прозорците са затворени — нищо няма да му се случи. И му дай слънчогледови семки. В момента му приготвям препечен филийка. Да, Гръбстър, чувам те. Целият свят те чува. Ще ти отворя консерва с котешка храна. Престани да се суетиш.

Загледах се как Шерлок отваря клетката на Нолан. Той я изгледа изпитателно за миг и после бавно излезе.

— Грак!

Скочи върху облегалката на един стол. Пое семка от протегнатата ръка на Шерлок, внимателно я пусна на седалката, скочи на рамото й и започна да дъвче косата й. Тя се засмя.

— Грак!

— Изяж си закуската, Нолан — посъветва го Шерлок и го постави обратно на стола.

Гръбстър мяукаше и изведнъж млъкна. Очевидно бе заровил муцунка в паничката с храна.

— Ела да седнеш, Шерлок — поканих я аз. — Не помня как пиеш кафето.

— С малко захарин, ако има, и глътка мляко — каза тя на Лора. — А ако няма, пия го и черно.

— Не, не. Имаш късмет. И аз така го пия — увери я Лора. — А ти, Мак?

— На мен не ми наливай още, Лора — провикнах се от вратата на къщурката. — Искам да видя какво прави Савидж.

— Сложи си обувки преди това — посъветва ме Шерлок, заета да поднася нова семка на Нолан.

Утрото беше прекрасно; небето беше синьо като очите на Джили. Духаше съвсем слаб ветрец. Обърнах се на юг — Савидж крачеше към мен. И той ме видя и махна.

Също като съпругата си ме изгледа изпитателно, когато стигна до мен.

— Добре ли си?

Слава Богу, не прояви желание да ме опипва.

— Да. Няма нищо тревожно. Видя ли нещо? Шерлок е вече вътре и пие кафе. Хайде, влизай и ти. Наистина се радвам да ви видя.

— Не открих признаци някой да се е навъртал наоколо. Земята е още влажна от дъжда. Щеше да има отпечатъци от стъпки, ако някой е идвал. Но ти вече си проверил наоколо, нали?

— Не и тази сутрин.

— Е, вече не се налага. Вие май сте се забъркали в голяма каша. Радвам се, че ни се обади. Но работата не изглежда съвсем чиста. С Шерлок наистина съжаляваме, че и Джили е замесена. И още нещо искам да знаеш — по време на пътуването насам двамата доста говорехме за случая; заради Джили решихме да поостанем два-три дни. Напълно съм съгласен с теб, че през това време ще бъдем в безопасност. Някой трябва да е съвършено луд, та да се захване с четирима федерални агенти, особено след като е ясно защо сме заедно. На Джими Мейтланд казах възможно най-малко. За момента поне — понеже си в отпуск си говорил вече с шефа си — ще ни оставим да правим каквото искаме. Вече ти споменах — на път за Портланд обсъдихме с Шерлок положението най-подробно. Възникнаха въпроси. После ще обмислим стратегията. — Спря за миг и ме сграбчи за рамото. — Много съжалявам за Джили, Мак. Имаш ли представа къде може да е?

— Не. И аз съжалявам, че се е наложило да оставите Шон.

— Ще се справи. Според Шерлок е много малък, за да бъде провален напълно; нямало значение колко често ще го гъделичкат по коремчето и ще му обясняват, че е принцът на света. Искрено се надявам да е права.

Говореше така нормално; нямаше нищо общо с преживяванията ми през последните четири дни. Въздъхнах.

— Ела да те запозная с Лора Скот.

След като изпихме по чаша силно кафе, заявих:

— Днес имаме да свършим страшно много неща. Понеже не е известно колко време ще ни позволят да останем тук, налага се да оползотворим пълноценно всяка минута.

Погледнах към Савидж: седеше, вторачен в полупразната чаша кафе. Приличаше на свиреп тип, едър и строен. Носеше джинси, тъмносин пуловер и ботуши. Човек можеше да разчита на него да му прикрива гърба.

— Осем и петнадесет сутринта е, Мак. Няма да отида никъде, преди да закуся.

Шерлок се намеси:

— Преди всичко вие двамата трябва да вземете душ. А ти, Мак, не е зле да се избръснеш. Всъщност и двамата трябва да поспите малко, но колкото и да е странно, изглеждате невероятно спокойни.