Катрин Каултър - В пропастта

— О, да, много добре познава Джили.

Асайлъм Тарчър се появи на стълбището вдясно от мен. Изглеждаше арогантен и интелигентен, а в момента очите му бяха по-свирепи дори от тези на сина му. Стори ми се някак по-висок, отколкото предишната вечер.

— Агент Макдугъл — поздрави той и стисна ръката ми. — Ето ключа за къщата. Наредих да я почистят и да включат телефона. Като имам предвид какво е времето, казах да включат и отоплението. Тази Лора Скот с теб ли е?

— Да. Чака ме в колата. Понеже някой се опита да я убие, й оставих пистолета си.

Сигурно беше излишно да спомена Гръбстър и Нолан, но човек никога не знае какви са хазяите му, а не желаех домашните любимци да му послужат за извинение да не ни позволи да използваме собствеността му. Благодарих и понечих да тръгна.

— Агент Макдугъл, обади ми се, ако има някакъв проблем. Какъвто и да е.

— Точно така. Баща ми сдъвква проблемите и изплюва решението.

Асайлъм Тарчър се засмя и шеговито удари сина си по рамото.

— Кой е, Али?

Айлин Тарчър не изчака отговора, а слезе тичешком по стълбището. Също като сина си носеше анцуг и маратонки и не изглеждаше много по-възрастна от Кал. Дадох си сметка, че не съм се сещал за Кал от… от доста време.

— Госпожо Тарчър — поздравих аз. — Не се приближавайте, мокър съм до кости.

— Виждам. Чухме за проблема ви с опиата. Добре ли сте?

— Да, да, чудесно. Господин Тарчър каза ли ви, че заедно с Лора Скот ще отседнем за известно време в „Къщурката на гларусите“?

— Да, спомена го. Съобщи ми също, че някой се опитва да убие госпожица Скот. Не сме свикнали на подобни неща, агент Макдугъл. Вие като че ли донесохте доста беди със себе си. Никога не сме харесвали насилието и много рядко сме го виждали тук, в Едгертън. До смъртта на горкия Чарли Дък всъщност. Чухте ли нещо за Джили?

Отговорих отрицателно и след три минути излязох; отново притичах до колата под студения дъжд — сега сякаш валеше още по-силно; продължих да треперя въпреки включеното парно. Лора бе сложила върху счупения прозорец едно от саката си. Спираше дъжда, но не и студа.

Спрях и при къщата на Пол. С облекчение открих, че го няма. Не бях готов да застана лице в лице с него. За нищо на света не желаех да го подплаша и да го накарам да избяга или да изчезне като Джили.

Взех си дрехите; оставих му бележка къде съм, но се въздържах от обяснения.

Отбихме се в малка бакалница да купим продукти. И в двата случая Лора остана в колата с моя ЗИГ в скута.

Пристигнахме в „Къщурката на гларусите“ по тъмно. Намираше се на не повече от двадесет метра от скалите и вероятно предлагаше страхотен изглед към крайбрежието на Орегон. Но не и тази вечер. Сега дъждът покриваше всичко като пелена, а океанът изглеждаше черен и плосък. Стори ми се странно, че не духа вятър. Дъждът се сипеше отвесно и падаше тежко по земята.

Отключих вратата, проверих вътре и дадох знак на Лора да влезе.

В седем часа вечеряхме пред камината — пилешка супа с фиде и английски кифлички, обилно намазани с масло. Гръбстър спеше в краката на Лора, заситен от двете консерви котешка храна, и от време на време трепваше. Клетката на Нолан бе покрита за през нощта.

— Беше много вкусно — отбеляза Лора и се прозина.

— Да — съгласих се аз, едва потискайки прозявката си. — Беше дълъг ден. Готова ли си да лягаме?

Лора погледна към вратата. Забелязах колко е напрегната.

— Да — промълви колебливо. — Не биха дръзнали да предприемат нещо тук, в Едгертън.

— И аз мисля така. Утре е погребението на Чарли Дък. Искам да те запозная с всички и да започна да досаждам на Тарчър. Що се отнася до Пол — ще действам много предпазливо. Не ми се ще да побегне.

— Готова съм да се обзаложа, че нищо няма да признае. Винаги ще защити Джили.

Вероятно беше права. Представих си как щях да се чувствам, ако стисна врата му с ръце и го разтърся.

— Когато Савидж и Шерлок пристигнат, ще обсъдим най-добрия подход. Те са наясно, че трябва да действаме бързо.

— Приятелите ти доста разполагат с времето си.

— Да. И двамата работят в един и същи отдел; той го ръководи. Шефът на Савидж — Джими Мейтланд — обикновено го оставя да прави каквото си иска. А и пристигат като приятели, не идват с официална задача. Шерлок и Савидж са първокласни агенти и мои много добри приятели. Възможно е да видят нещата от друг ъгъл, а не като теб и мен.

— Не познавам такива хора в отдела. — Постави пръст на устните ми. — Не, не. Да не си посмял да започнеш пак да злословиш срещу агенцията, за която работя.