Катрин Каултър - В пропастта

Вдигнах поглед: към нас приближаваше полицейска кола. Махнах на патрулиращия и завъртях ключа в стартера.

— Хайде да се върнем в „Макдоналдс“, който подминахме. Искам да си поема дъх и да изпия едно кафе.

Заведението се намираше на десетина километра обратно по магистралата, при изход 133. Гръбстър проспа прибирането в кошницата за пренасяне; Нолан не изграка нито веднъж, докато Лора мяташе покривалото върху клетката му.

Взехме си по един Биг Мак с кафе и аз подхванах:

— Четири месеца работиш под прикритие. Какво откри?

— Имаш предвид срещу Джили и Пол ли?

— Повярвай ми, ни най-малко се интересувам нито от Молинас, нито от Тарчър, нито от Дел Кабризо.

— Отново ще повторя: съжалявам, Мак, но истината е, че Джили ме лъжеше от самото начало. Била тук, защото искала да забременее; била необразована. Не знам защо го направи: да защити себе си или мен. Харесвам Джили. Когато ми съобщи, че е в кома, се притесних. Страшно ми допада. Забавна е; когато влезе с развените си поли и коси, стаята грейва. Сближихме се, но не дотам, че да ме допусне напълно до себе си.

— Или казано с други думи, Лора: не разполагате с нищо съществено нито срещу Джили, нито срещу Пол; просто няма какво всъщност да откриете. Не допускам сестра ми да се замеси с наркотрафиканти, за Бога! Двамата с Пол са учени, а не престъпници. Те са морални хора. Не бяха разработвали опиат, с който да зарибяват децата. Грешиш по отношение на тях, Лора. Или поне тотално грешиш по отношение на Джили. — Държах се очевидно като брат — защитавах сестра си и бях ядосан, но не ми пукаше. Отказвах да го приема; не можех да го приема. Погледнах Лора. Чувствах се зъл като змия и затова попитах: — Спала ли си с Пол? Нещо като услуга за услуга?

— Не — отвърна тя доста делово, но долових изненадата и огорчението й. — Джили никога не е споменавал такова нещо пред мен. Всъщност тя е много привързана към Пол.

На това отвърнах бавно:

— Джили твърдеше, че си я предала. Сведох нещата до връзката ти с Пол, но се оказва нещо съвсем друго. Разбрала е, че си от ОБН, нали?

— Вероятно, но нямам представа как е станало. Възможно е да съм се издала някак. Ако е така, станало е през онази паметна вечер. Най-вероятно двамата с Пол го знаят оттогава. Не е изключено един от тях да е телефонирал на Молинас. Той е способен да извърши това, което се случи оттогава.

— Значи съмненията ти са, че сестра ми е крояла да извърши убийство? Никога няма да го повярвам. Джили не би те издала.

Хвана ръката ми и я задържа между дланите си.

— Излезе от кома, Мак, и изчезна при първа възможност. Съзнава, че се приближаваме до истината. Отишла е да се скрие.

— Тогава защо и Пол не е с нея?

— Представа нямам. Все още липсват преки улики и срещу двамата. Много разсъждавах по въпроса. Искам да ти кажа още нещо: през последните два месеца Джили не изглеждаше съвсем наред. Твърде много говореше за секс — колко повече й харесва отпреди. Повтаряше го постоянно, натрапчиво. Беше необичайно как говори и за други неща, смесва ги с незначителни теми, все едно не присъства изцяло в разговора.

— Мислиш ли, че е експериментирала лекарството върху себе си?

— Не знам какво точно да мисля, Мак, но определено беше различна.

Не настоях повече. Думите й потвърждаваха моите спомени от срещата с Джили през февруари.

— Къде е Молинас? Срещал ли се е с Джили и Пол? Появявал ли се е в дома им или в къщата на Тарчър?

— Не. Но как да се пренебрегне фактът, че именно Асайлъм Тарчър е върнал Пол и Джили в Едгертън. Купил на Джили поршето, дал им е къщата. Съжалявам, Мак, но такива неща не се правят без причина. Пол и Джили — така предполагаме — работят върху разработването на опиата. Главно в посока да го направят по-малко токсичен или да не предизвиква силно пристрастяване, след което ще бъде пуснато в масово производство и продаван на улицата.

— Да допуснем, че това е истина. За да пристрастиш някого, опиатът трябва да го докарва до такъв екстаз, та свят да му се завие. Този има ли подобен ефект?

— Не знаем. Само предполагаме, че е свързан със сексуалното влечение.

„Не — помислих си отчаяно аз, — Джили и всичките й приказки за секс и пред Лора, и пред мен. Не.“

— От думите ти излиза, че консуматорът го поема, а после лежи полуунесен и получава оргазъм след оргазъм, така ли?

— Възможно е. Засега не сме наясно. Според някои данни от „БиоТек“ лабораторните животни показват съществени промени при сексуалното влечение. Надминава всичко познато; често се изразява в активна сексуална агресия. Сигурно има и още нещо, разбира се. Нищо чудно Джили и Пол да пазят част от документацията при себе си. Шефът ми нареди да стоя кротко, но просто не мога да го послушам. Представа нямам колко близо са до усъвършенстването на опиата. Ако зависи от мен, той няма да стигне до улицата. Но не знам какво да предприема.