Катрин Каултър - В пропастта

— И през ум не би ми минало, Лора. Сега ще сложа стол под дръжката на вратата и ще поставя пистолета до леглото. Завесите на прозорците са спуснати. Всички врати са заключени. Нещата изглеждат наред.

— Явно няма какво друго да направим. Господи, още е едва осем и половина. Имам чувството, че е поне полунощ — толкова съм уморена.

— Защо не отидеш първо ти в банята? Ще проверя как е навън.

— Внимавай, Мак. — Леко прокара пръсти по лицето ми. — Бъди изключително предпазлив. Ти стана много важен за мен.

Идеше ми да я грабна и да започна да я целувам, затова бързо станах. За момента дъждът беше спрял. Ниски черно облаци с причудливи форми се движеха на фона на пълната луна.

В такава нощ вилнеят върколаци.

Тогава чух нещо вляво от мен, далече от скалите. Нещо прошумоля, после се раздвижи. Последва тишина, а после — ново изшумоляване.

Изчаквах неподвижен — чувах собственото си дишане. Не последва нищо. Сякаш онова, което се придвижваше към мен, бе спряло. Изчакаха малко. Пак нищо. Запитах се дали въображението ми не погажда номера.

Сетих се за думите на Кал: не би искала да е близо до гробищата, защото дърветата пускали корени, които вероятно разкъсват ковчезите. Тогава я взех за откачена. А сега чувах нещо и бях ужасен. Господи, губех самоконтрол.

Отидох при скалите и се загледах в черната вода. Погледнах наляво и надясно и различих част от бреговата ивица, потънала тук-там в мъгла. Черни камъни стърчаха от водата, а вълните се разбиваха в тях и се оттегляха. Запитах се какво ли би било всеки ден от живота си да прекарвам тук? Дали ще се чувствам спокоен или ще полудея?

Тръгнах към къщата, но спрях за миг, за да се съвзема. „Къщурката на гларусите“ се намираше в самия край на тесен черен път, който се виеше от юг на запад. Не различавах мястото на двеста метра по нататък, откъдето черният път се отделяше. Не се забелязваха никакви фарове на коли. Заобиколих къщурката отзад — проверих прозорците и погледнах на юг към дивите голи хълмове. От тях всеки можеше да се приближи. Това не ми хареса. Запитах се дали не сме най-големите глупаци в Орегон, настанили се под носа на Тарчър. Рискувах живота си, но още по-важно беше, че поставях Лора в опасност. Тръснах глава. Няма да се откажа, а на този етап не си представях, че и тя ще се откаже.

Погледнах къщурката. Всички прозорци бяха затворени, памучните завеси, избелели от слънцето, бяха спуснати. Нямаше какво друго да предприема.

Главата отново започваше да ме боли. Нищо чудно. Чувствах цялото си тяло разнебитено. От умора едва се държах на крака. И въпреки това бях нащрек.

Влязох в малката спалня. Лора стоеше по дълга нощница до леглото и ме гледаше.

— Здравей — каза тя с плътен дрезгав глас, от което думата прозвуча дяволски сексапилно.

Бързо се озовах до нея. Тя се притисна към мен, вдигна лице и ме целуна.

В следващия миг забравих за умората. Познавах тази жена от дни, а я желаех повече от всяка друга на света. „Помежду ни вече няма лъжи — мина ми през ума, — нито една лъжа“.

Зарових ръце в косата й, докато я целувах. После ги положих на гърба й и я притиснах към себе си.

— В момента това е лудост — казах аз и се усмихнах на красивото й, вече поруменяло лице.

Тя дишаше учестено, очевидно беше възбудена не по-малко от мен.

— Понякога малко лудост помага — отбеляза тя и леко гризна ухото ми, постави крак зад коленете ми и ме повали по гръб на леглото.

Нахвърли се отгоре ми — не преставаше да ме целува. Отвръщах на целувките й и се смеех. Чувствах се изпълнен с енергия.

Съблякох се за по-малко от минута, после издърпах нощницата над главата й и я захвърлих на пода.

— Не мога да повярвам, че това се случва — изрекох аз, загледан в нея.

Тя се засмя, целуна ме и в миг ръцете й бяха по цялото ми тяло.

Смеехме се и стенехме двамата, когато проникнах в нея, а тя изви гръб: хапеше и ближеше врата ми, обсипваше лицето ми с целувки. Наложих си да спра.

— Трябва да възвърна самообладанието си. Искам просто да те усетя до себе си. Господи, Лора, копнея да те любя от момента, в който те видях да разговаряш с онзи тийнейджър в библиотеката.

— А аз те желая откакто ядохме пилето в корейския ресторант — призна тя и по-силно обви врата ми с ръце. — Стой и не мърдай, Мак, и ми дай възможност да те усетя. Наистина не си представях, че това ще се случи тази вечер. Аз…

Стигна до оргазъм. Наблюдавах как насладата се разлива по тялото й, как краката й се стягат около мен; дадох си сметка, че няма да издържа още дълго. Най-чудесното нещо в цялата история бе, че нямаше значение. Завладян от емоции, я последвах.